Парите движат и управляват света, съществуването ни без тях е невъзможно в условията на съвременната действителност. Как са живели хората преди появата на парите? Бартерът или разменната търговия – най-простата форма на търговия, която продължава да съществува и днес – е били начинът, по който хората се сдобивали със стоки, от които се нуждаели, срещу стоки, които притежавали, отглеждали или произвеждали. Тъй като бартерът изисквал съвпадение на нуждите, постепенно ,размяната на стоки като брашно, добитък, зеленчуци и други била изместена от размяна на слитъци от благородни метали. Сплитъците от благородни метали били използвани като разменно средство първо от народите на Месопотамия още в края на 3000 г. пр.н.е. Бартерът съществувал като единствена форма за покупка и продажба до 3000 г. пр.н.е, когато бил изместен от т.нар. стокови пари, чиято стойност се определяла от материала им, и едва по-късно, преди да се появят книжните пари, човечеството създава монетите.
Как са изглеждали първите монети?
Преди създаването на парите от финикийците във вида, в който ги познаваме днес, около 1000 години пр.н.е, хората използвали интересни форми за разплащане – блокчета сол, пера, мидени черупки, мъниста, добитък, каменни блокове с различни размери, най-големите от които достигали внушителните 5 метра в диаметър и др. През 6-7 век пр.н.е се появили монетите като първа форма на парите. Съществуват две хипотези за появата на първите монети – че произлизат от Лидия, Мала Азия в средата на 6 век пр.н.е и друга хипотеза, сочеща Древен Китай като родина на първите монети.
Думата монета произлиза от Юнона Монета – богиня в римския пантеон, до чиито храм се е намирала първата работилница за сечене на монети. Изработвани били от благородни метали, а формата им била неправилна. Вместо цифри върху първите монети имало рисунки, които показвали онова, което днес наричаме номинална стойност. Сеченето на монети, приличащи на съвременните, с еднакви размери и форма, започнало по-късно – по времето на лидийския цар Алиат. Монетите били наречени Лидийски лъв и са първите монети, напомнящи използваните днес. Недостатък на монетите като цяло било теглото им и необходимостта от благородни метали, от които да се секат. Това довело до необходимост да се появи нова форма на парите – банкнотите, изработвани от хартия, които били много по-леки и лесни за производство. Банкнотите също не били лишени от недостатъци – тъй като липсвала стойност на самата банкнота и съществувала възможността да се отпечатват в по-големи количества, отколкото било наличното обезпечение, книжните пари родили инфлацията, непознат до този момент проблем.
История на книжните пари
Родината на първите книжни пари е Китай, а възникването и въвеждането им като платежно средство е от времето на късната династия Тан (618 – 907) до династия Сун (960 – 1279). Едва в средата на 13 век обаче с развитието на методите и технологиите за печат започва стандартизирано печатане на книжни пари, приемани в национален мащаб. В Европа книжните пари навлизат още по-късно – едва през ХVIΙ век. Около 1661 година Стокхолмската банка издава първите Европейски банкноти. Днес вече говорим и за електронни пари.
История на кредитите
С появата на парите се заражда и необходимостта да ги притежаваме, за да закупим необходимите стоки и услуги. Хората, които нямали пари, можело да заемат на заем срещу лихва. Кредитът обаче се оказва много по-стар от парите. Дори в Библията се споменава думата лихва, а в първите канони от сборника на Ману, Индия, 24 век пр.н.е. се говори за лихви и заеми. Естествено, че лихвите в онези години, преди появата на парите, не били във финикийски знаци, а се връщало малко повече стока от тази, която била взета на заем. По-късно по време на лихварството длъжниците преживявали редица трудности и животът им бил в опасност, ако не съумеели да върнат заема си. Днес кредитният пазар е прозрачен и законен и при закъснение за погасяване на кредит единственото, което може да ви се случи, е лошо кредитно досие и наказателни лихви.