Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му. Учените, работещи по мисията, откриха, че е с диаметър от 1,473 мили (2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI (Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за достигане до това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди: Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.
Портрет от последното доближаване. Плутон и Харон излагат на показ поразителен цвят и контраст на яркостта на това комбинирано изображение от 11 юли, показващо черно-бели изображения с висока резолюция, заснети от LORRI, оцветени с данните на Ралф, събрани от последното завъртане на Плутон. Цветните данни, биващи върнати обратно от космическия апарат сега предстои да обновят тези снимки, довеждайки цветовия контраст до по-ярко изразен фокус.
Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от най-основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му.
Учените, работещи по мисията откриха, че е с диаметър от 1,473 мили (2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI (Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за правене на това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди: Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.
„Размерите на Плутон са били причина за дебати, датиращи още от самото му откриване през 1930. Ние сме подбудени най-сетне да закопаем този въпрос”, спомена ученият, участващ в задачата Бил Мъккинън от университета в Уошингтън, Сейнт Люис. Пресметнатата наново големина на Плутон означава, че неговата плътност е малко по-ниска от това, което преди се смяташе за нея и фракцията лед във вътрешността на планетата е малко по-висока от предполагаемото. Също така, най-ниският слой от атмосферата на Плутон, наричан още тропосфера е по тънък и плитък, отколкото се мислило, че е.
Измерването на размера на Плутон е било предизвикателство продължило десетилетия поради усложняващи фактори, произлизащи от атмосферата му. Неговата най-голяма луна Харон е лишена от солидна атмосфера е нейният диаметър е бил по-лесен за определяне с използването на наземни телескопи. Наблюденията на Ню Хорайзънс потвърждават предишните приблизителни пресмятания, 751 мили (1208 км) на ширина.
LORRI се е фокусирал върху две от по-малките луни на Планетата – Никс и Хидра.
„Знаехме си още от времето, когато замисляхме нашето прелитане, че ще бъдем в състояние само да изучаваме малките луни в детайли едва за няколко дни преди най-близкото приближаване.” Рече главният р ъководител на изследването Алън Стърн от Югозападния Институт за изследване Боулдър Колорадо „Сега, дълбоко навътре в Плутониевата сфера на влияние, този удобен момент е настъпил”.
Никс и Хидра бяха открити с помощта на телескопа Хъбъл през 2005. Дори и за Хъбъл те изглеждаха като светлинни точки и по същия начин изглеждаха и за Ню Хорайзънс допреди финалната седмица от приближаването до Плутон. Сега, последните изображения заснети от LORRI показват изглеждалите умалени преди спътници не като точици, а като видяни достатъчно добре луни, за да добият мярката на собствените си размери. Никс се очаква по изчисленията да бъде 20 мили (около 35 километра) на ширина, докато Хидра по груби изчисления е 30 мили (приблизително 45 км) на ширина. Тези размери водят учените от мисията до заключението, че техните повърхности са доста ярки, може би, поради наличието на лед.
Какво остава за двете малки луни на Плутон Керберус/Церберус и Стикс? По-малки и неясни от Никс и Хидра те е по-трудно да бъдат измерени. Учените, ръководещи мисията би трябвало да са в състояние да определят техните размери с помощта на наблюдения, които Ню Хорайзънс ще извърши в рамките на прелитането и ще предаде до Земята към по-късна дата.
Превод: Александър Павлов
Източник: www.sciencedaily.com
Източник: nauka.bg