Кога се слага запетая пред „но“ в българския език
Основното правило: Запетая пред „но“ се слага ВИНАГИ.
Задължителни случаи за запетая пред „но“:
1. При противопоставяне на еднородни части
- Той е умен, но мързелив.
- Времето беше хубаво, но студено.
- Книгата е интересна, но трудна.
2. При противопоставяне на прости изречения в сложно
- Исках да дойда, но не можах.
- Слънцето греяше, но вятърът беше силен.
- Учиха усърдно, но изпитът беше труден.
3. При противопоставяне на цели конструкции
- Той завърши университета с отличие, но не намери подходяща работа.
- Планирахме да излезем на разходка, но дъждът ни попречи.
4. В началото на изречение (след пауза)
- Обичам морето, но планините също са красиви.
- Работи много, но резултатите не са добри.
5. При усилено противопоставяне
- Не само че не дойде, но дори не се обади.
- Той не просто закъсня, но изобщо не се появи.
6. В конструкции с „но и“
- Тя е красива, но и умна.
- Задачата е трудна, но и интересна.
7. При вметнати изрази с „но“
- Това, но разбира се, е само моето мнение.
- Ще дойда, но вероятно ще закъснея.
Важно:
За разлика от „и“ и „или“, при които запетаята има изключения, при „но“ запетаята е задължителна във всички случаи, защото „но“ винаги изразява противопоставяне или ограничение.
