VI. КНИЖОВЕН ЖИВОТ
1. КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ В БЪЛГАРИЯ
Из Пространно житие на Кирил
Обикновено като автор, а това житие се сочи Методий. Познато е в повече От 30 преписа. Превод на В. Киселков, Пространните жития на светите братя Кирил и Методий. С, 1945, с- 9—48, от А. Теодоров-Балан, Кирил а Методий, I, ,С, 1920, с. 29—67.
В град Солун живееше някой благороден и богат човек на име Лъв, който заемаше длъжността помощник на военачалника. Той, беше правоверен и изпълняваше точно всички божии заповеди, както някога Йов. Като живя със съпругата си, родиха му се седем деца. От тях най-малкото, седмото, беше философът Константин, нашият наставник и учител.
Когато го дадоха на учение, от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, та (всички му се чудеха)
Царският настойник, който се наричаше логотет Теоктйст, като чу за неговата красота и мъдрост и за проявеното от него прилежание в учението, прати за него, та да се учи с царя. Като чу това, детето е радост се упъти. . .
Когато пристигна в Цариград, предадоха го на учители, за да се учи. И след като изучи граматиката за три месеца, отдаде се на други науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъв и Фотий — диалектиката и всички други философски науки; освен тях още реторика и аритметика, астрономия и словесност и всички елински изкуства. И то тъй ги изучи всички, както друг би изучил само един от тези предмети; защото, надпреварвайки се взаимно, бързината се сдружи с прилежанието, с което се постига краят на науките и изкуствата. ..
Като видя обаче какъв човек е той, логотетът му позволи да се разпорежда в дома му и свободно да влиза в царевия дворец.. .
А веднъж му рече: „Отколе твоята хубост и мъдрост ме заставят извънредно много да те обичам. Имам кръщелница, която аз извадих от купела: красива, богата и от добър и знатен род. Ако искаш, да ти я дам за съпруга. Сега ще получиш от царя голяма чест и княжеска титла, а очаквай и нещо повече! Наскоро и военачалник ще станеш!“
А философът му отвърна: „Наистина дарът е голям за онези, които го желаят. Обаче за мене няма нищо по-хубаво от учението, чрез което, след като си обогатя ума, ще потърся прадядовската си чест и богатство.“
Като чу неговия отговор, логотетът отиде при царица Теодора и й каза: „Този млад философ не обича този живот, но да не го изпуснем за обществена работа. Като го подстрижем за духовник, да му дадем служба: нека бъде библиотекар при патриарха в „Св. София“. Дано така поне да го задържим!“
Така и направиха с него.
След като прекара много малко време с тях, като отиде на Босфора, Константин тайно се скри в един манастир. Дириха го шест месеца и едва го намериха. Понеже не можаха да му наложат тази служба, помолиха го да заеме учителска катедра и да учи туземците и чужденците по философия, обслужван и подпомаган с всичко. И той се съгласи на това.
Патриарх Анис Йоан пък бе повдигнал ерес, говорейки да не се почитат светите икони. Но след като се събра събор, изобличиха го, че не проповядва истината, и го прогониха от престола. А той казваше: „Силом ме изгониха, но не ме обориха, защото никой не може да противостои на думите ми!“
След като се посъветва с патрициите, царят изпрати при него философа, като каза така на патриарха: „Ако можеш да обориш този юноша, пак ще заемеш престола си!“.. .
Като не можа да възрази против това, засрамен, старецът млъкна.
След това пък агаряните, наричани сарацини, повдигнаха хула срещу божествеността на св. Троица, говорейки: „Че как вие, християните, които вярвате в единнаго бога, го превръщате на три, казвайки, че има отец и син, и дух? Ако може да обясните ясно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят!“
Тогава философът беше на 24 години.
Царят събра съвет и като го повика, рече му: „Философе, чуеш ли какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на света Троица, иди и им се противопостави!“ .. .
Придадоха му в помощ секретаря Георги и ги изпратиха. . .
Като отиде на Олимп при брата си Методий, той заживя и започна непрестанно да се моли богу, беседвайки само с книгите.
От хазарите пристигнаха при царя пратеници, говорейки: „Отначало ние знаем единнаго бога, който е над всички, и нему се кланяме на изток, ала като пазим и други наши срамотни обичаи. Обаче евреите ни подучват да възприемем тяхната вяра и служба, а сарацините ни теглят към своята вяра, като ни обещават мир и много дарове…“
Тогава царят, като подири философа и го намери, обясни му молбата на хазарите, говорейки: … Ала като имаш пред вид честта и властта на царя, иди славно с царска помощ!“
И той веднага се упъти. И когато дойде в Херсон, тук изучи еврейския език и книжнина, като преведе осемте части на граматиката и поради това обогати своя разум.
Тук живееше някой самарянин и когато идваше, той се препираше с него. Той донесе самарянски книги и му ги показа. Като ги измоли от него, философът се затвори в жилището си и се предаде на молитва. След като прие от бога просветление, започна да чете книгите безпогрешно. ..
Тук философът намери евангелие и псалтир, написани с роски [или рушки] букви, и намери човек, говорещ на този език. И като беседва с него и усвои силата на речта с оглед към своя говор отдели гласните и съгласните букви. А след като се помоли богу, бързо започна да чете и да разказва. И мнозина му се чудеха, славейки бога. . .
А когато хазарският воевода излезе с войска, настъпи отвред срещу християнския град Херсон и го обкръжи. Но щом узна философът, без да се мае, отиде при него. Като се разговаряше с него и му привеждаше поучителни слова, той го укроти. И след като обеща да се покръсти, воеводата си отиде, без да извърши никаква пакост на гражданите.
А философът се завърна обратно.
Ала когато си правеше молитвата през първия час, нападнаха го маджари, които виеха като вълци и искаха да го убият. ..
От многото, що написа философът, това изложихме накратко, колкото за спомен. А който иска да дири същите тия беседи, изложени подробно, ще ги намери в книгите му — доколкото ги преведе нашият учител, архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Тук ще види и дадената му от бога словесна сила срещу противниците, подобна на горещ пламък.. .
И така се разотидоха радостни. От тях се покръстиха до 200 души, като се отказаха от поганските гадости и от незаконните женитби.
А пък когато написа такова писмо на царя: „Господарю, изпратил ни си такъв мъж, който ни обясни чрез слово и примери, че християнската вяра е света. И като разбрахме, че това е истинската вяра, заповядахме да се покръстят самоволно, надявайки се и ние да направим същото. Ние всички сме другари и приятели на твоето царство и сме готови да ти служим, гдето поискаш.“
Изпращайки философа, когато започна да му дава много дарове, ала той не ги прие, казвайки: „Дай ми колкото пленени гърци имаш тук; за мене то е по-хубаво от всички дарове.“
Като ги събраха до 200 души, дадоха му ги.
И радостно пое той своя път…
Философът отиде в Цариград. След като се яви пред царя, той, отседнал в черквата на светите апостоли, заживя безмълвно, молейки се богу…
Когато философът се радваше в бога, пак пристигна нова вест и му се откри работа, не по-малка от първата. Подучен от бога, Ростислав, моравският княз, се посъветва със своите князе и е моравците и изпрати пратеници до цар Михаил, говорейки.: „За нашите хора, които се отказаха от езичеството и приеха християнството, ние нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и другите страни, виждайки това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител: защото за всички страни винаги излиза от вас добър закон.“
Като свика съвет, царят повика Константин Философ и го накара да изслуша тази молба. И му рече: „Философе, зная, че си уморен, но ти трябва да отидеш там; освен тебе друг никой не може да свърши тази работа.“ А философът отговори: „Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там, ако имат букви в своя език.“
Царят му каза: „Дядо ми и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го открили, та как аз мога това да открия?“ А философът забеляза: „Че върху вода кой може да напише беседа, без да бъде наречен еретик?“ А царят му отговори заедно с вуйка си Варда: „Ако ти поискаш това, може да ти го даде бог, който го дава на всички, които просят без съмнение, и отваря на онези, които хлопат.“
Като си отиде, по предишния си обичай философът се предаде на молитва заедно с другите сподвижници. И скоро му се яви бог, който изпълнява молбите на своите раби. И тутакси състави буквите и започна да пише евангелската беседа: „В началото бе словото, а словото бе у бога, и бог бе словото“ и т. н.
Царят се зарадва и със съветниците си прослави бога. И изпрати философа с много дарове, като написа до Ростислав такова писмо.
Когато пристигна във Велеград, в Моравия, Ростислав го прие с голяма чест. И като събра ученици, предаде му ги да ги учи. В кратко време, като преведе целия църковен чин, запозна ги с утринната, часовете, вечернята, малката вечерня и с литургията…
Като навърши 40 месеца в Моравия, философът отиде да освети учениците си. Когато отиваше той, паноиският княз Коцел го прие. И като възлюби силно славянските книги и пожела народът му да се научи на тях, предаде му до 50 ученици да се учат от тях. А като му отдаде голяма почит, изпрати го нататък.
Понеже проповядваше евангелското учение даром, той не взе нито от Ростислав, нито от Коцел ни злато, ни сребро, ни друго нещо; ала от двамата измоли само 900 пленници и ги освободи..
Когато философът беше във Венеция; епископи, попове и черноризци налетяха на него; като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:
– Човече, кажи ни: как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с който е достойно да славим бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.
Философът им отговори: – Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Съща тъй и слънцето не свети ли еднакво на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате, само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко, това, или завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят бога, всеки със своя език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други. . .
С тези думи и с още много други думи философът ги посрами, остави ги и си замина.
Като узна за философа, римският папа изпрати за него. А когато той дойде в Рим, самият папа Адриан с всички граждани, носейки свещи, излезе да го посрещне, понеже носеше и мощите на св. Климент, мъченик и папа римски.
Като прие славянските книги, папата ги освети и положи в черквата на св. Мария, която се нарича Фатан [Прияслица], и извършиха над тях света служба.
След това папата заповяда на двамата епископи — Формоза и Гаудерйх — да посветят славянските ученици; и щом се посветиха, веднага отслужиха на славянски език служба в черквата на светия апостол Петър. И на другия ден служиха в черквата на св. Петронила, а на третия ден служиха в черквата на св. Андрея, а оттам пък — в черквата на великия вселенски учител апостол Павел. И цялата нощ служиха, славословейки на славянски, а сутринта пък отслужиха служба над неговия свет гроб, имайки на помощ епископ Арсений Ортски, който беше един от седемте епископи, и библиотекаря Анастасий. . .
Много трудове сполетяха философа, та заболя. . .
На утрешния ден се облече в светия монашески образ и като прибави към светлината светлина, нарече си име Кирил. И в този образ прекара 50 дни. . .
И така почина в господа, бидейки на 42 години, в 14 ден от месец февруари, втори индикт, а от сътворението на този свят в 6377 [869].
И папата заповяда на всички гърци, които бяха в Рим, а така също и на римляните, които бяха се стекли със свещи, да пеят над него и да го изпратят, както биха направили със самия папа. Това и сториха.
Но брат му Методий запита папата, като каза:
— Майка ни ни е заклела: който от нас умре по-рано, другият да го пренесе в своя братски манастир и там да го погребе. . .
И папата заповяда да го поставят в ковчег и да заковат ковчега с железни гвоздеи. И така го държа седем дни, готвейки го за път.
Обаче римските епископи казаха на папата: „Понеже бог е довел тук тогова, който е ходил по много земи, и тук е приел душата му, нему като на почтен мъж се пада да бъде погребан тук.“ А папата отвърна: „Заради неговата светост и любов, нарушавайки римския обичай, ще го погреба в моя гроб в черквата на светия апостол Петър.“ А Методий му рече: „Понеже мене не послушахте и не ми го дадохте, ако обичате, нека почива в черквата на св. Климент, с когото е и дошъл тук!“
И папата заповяда така да се направи. , .
Из Пространно житие на Методий
За автор на това житие обикновено се сочи Климент Охридски. Познато е в десетина преписа. Превод на В. Киселков, Пространните жития на светите братя Кирил и Методий, с. 49—64, от А. Теодоров-Балан, Кирил и Методий, I, с. ’31—97.
Милостивият бог в наше време заради нашия народ, за който никой никога не бе се погрижил, въздигна на добър чин нашия учител, блажения Методий. . .
Както личеше от неговия външен вид, не беше от прост род и от двете страни — по майка и баща, но от много добър и почтен род, отдавна познат на бога и царя и на цялата Солунска област. При това и събеседниците, които го обичаха от детинство, водеха с него почтени препирни.
Най-сетне царят, след като узна за неговата проницателност, му предаде да управлява славянско княжество, а пък аз казвам — като да предвиждаше, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните — да се запознае с всичките славянски обичаи и да обикне славяните постепенно.
Като навърши много години в това княжество и видя безбройно много тревоги в тоя живот, превърна стремежа си към земното в мисъл за небесното: защото не желаеше да тревожи честната душа с неща, които не пребъждат вечно.
И като намери време, напусна княжеството. И като отиде на Олимп, гдето живеят свети отци, като се подстрига, той се облече в черни дрехи. И покорно се подчиняваше, изпълняваше напълно целия монашески ред и прилежно се занимаваше с книгите.
Настана такова време, та царят [Михаил III] изпрати философа, неговия брат, при хазарите и той го взе със себе си в помощ, защото там имаше евреи, които хулеха християнската вяра. Като рече: „Готов съм да умра за християнската вяра“, Методий склони и когато отиде, като роб служи на по-малкия си брат, повинувайки му се. Той с молитва, а философът със слово обориха евреите и ги посрамиха.
Като видяха добрия му подвиг в божия път, царят и патриархът го убеждаваха да го посветят за архиепископ на почетно място, където имаше нужда от такъв мъж. Но понеже не рачи, принудиха го и го поставиха игумен на манастира, що се нарича Полихрон, който имаше 24 крини злато приход, а монасите му бяха повече от 70.
Случи се в онези дни, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия пратеници до цар Михаил, говорейки така:
— С божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители, християни от Италия, Гръцко и Немско, които ни учат различно. А ние, славяните, сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Та, добри господарю, изпрати такъв мъж, който да ни изясни всяка истина!
Тогава цар Михаил рече на Константин Философ:
— Философе, чуваш ли тези думи? Освен тебе друг не може да свърши това. На ти много дарове и иди, като вземеш брат си, игумена Методий. Вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.
Тогава и двамата не посмяха да се отрекат нито от бога, нито от царя според думите на апостол Петър, гдето казва: „Бойте се от бога, почитайте царя!“ След като чуха височайшата реч, двамата се отдадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия дух, с който бяха те.
И тук бог яви на философа славянските книги. И веднага, щом устрои буквите и състави беседата, той се упъти за Моравия, като взе и Методий. Подчинявайки се покорно, той пак започна да слугува на философа и да учи с него.
Ала като се изминаха три години и изучиха ученици, те се завърнаха от Моравия.
Като узна пък за такива мъже, папа Николай изпрати за тях, понеже желаеше да ги види като божии ангели. . . Той освети учението им, като сложи славянското евангелие в олтара на храма „Св. апостол Петър“, а блажения Методий посвети за свещеник. . .
След много дни, когато да иде на съд божи, философът каза на брат си Методий:
— Ей, брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината [Олимп], но заради нея ти не оставяй учението си, защото с него по-лесно ще можеш да се спасиш!. . .
Като изпрати пратеници при папа Адриан II, Коцел поиска да му отпусне Методий, нашия блажен учител. . .
Коцел прие Методий с голяма чест. И пак го изпрати при папата с двадесет мъже, почтени люде, за да го посвети за епископ на Панония на престола на св. Андроник, апостол от 70-те [ученици], което и стана.
След това старият враг, завистник на доброто и противник на истината, повдигна против Методий сърцето на врага на моравския крал заедно с всичките епископи.
„В нашата област учиш“ — казаха му те. А той отговори: „Ако знаех, че е ваша, аз бих се махнал, ала тя е на св. Петър. И наистина поради ревност и лакомия преминавате старите граници на панонската църковна област въпреки каноните, като забранявате божието учение в нея, то пазете се: като искате да пробиете желязна планина с костен череп, да не би да си разпръснете мозъка!“ А те му казаха: „Понеже буйно говориш, зле ще изпатиш!“ Той пък отговори: „Истината казвам пред царе и не се срамувам, а вие вършете с мене по волята си! Аз не съм по-добър от онези, които, защото са говорили истината, са се избавили от този живот чрез много мъки.“
След като Методий наговори много работи, ала без да могат да му възразят, кралят каза изпод вежди: „Не измъчвайте моя Методий, защото вече се изпоти като при пещ!“ А той рече: „Господарю, веднъж някои люде, като срещнали един изпотен философ, запитали го: защо се потиш? А той отговорил: препирах се с простаци!“
При тези думи се разотидоха тия, които се препираха, а него, като го изпратиха в Швабско, държаха го две и половина години.
Дойде до папата вест и като узна, че Методий е затворен, той изпрати клетва против тях: всички кралски епископи да не служат миса, сиреч литургия, докато го държат в затвор. И тъй те го пуснаха, като казаха на Коцел: „Ако го държиш при себе си, лесно няма да се избавиш от нас!“…
Тогава пък се случи, че моравците изгониха всички немски попове, които живееха у тях, щом догадиха, че те не се държат добре с тях и че коват интриги срещу им. И на папата изпратиха молба: „Понеже от по-рано нашите бащи са приели кръщение от свети Петър, дай ни архиепископа и учителя Методий!“
И папата веднага го изпрати. И като го прие княз Светополк с всички моравци, повери му всички черкви и духовници във всички градове. . .
Ала само с това не свърши злобата им, но казаха, говорейки: „Царят [Василий Македонец] му се заканва гневно и ако го намери, няма да има живот за него!“
Но и в този случай, като не искаше да се подиграе със своя служител, милостивият бог трогна сърцето на царя, тъй като „царевото сърце винаги е в божията ръка“. И царят му изпрати писмо: „Честити отче, много желая да те видя, направи това добро: потруди се да дойдеш при нас, за да те видим, докато си на този свят, и да приемем твоята благословия!“ Веднага, като отиде там, в Цариград, царят го прие с велика почест и радост. И като похвали неговото учение, задържа от учениците му поп и дякон с книги; изпълни всичката му воля, каквото пожела. И като го послуша за всичко, след като го прегърна и обдари много, пак славно го проводи до неговия престол.
Същото направи и патриарх Фотий. . . После, когато напусна всичкия шум и възложи на бога скръбта си, предварително като постави от своите ученици двама свещеници, големи скорописци, за шест месеца — като почна от месец март, та до двадесет и шестия ден от месец октомври — бърже преведе от гръцки на славянски език всички книги — всичко изцяло освен Макавей. . .
Само псалтира и евангелието с апостола и с избрани Църковни служби по-преди бе превел философът. Тогава преведе и номоканона, сиреч законоправилата, и отческите книги [патерика] .
Когато маджарският крал дойде в дунавските страни, пожела да го види. Макар че някои говореха и мислеха, че няма да се отърве тъй лесно, Методий отиде при него. И той го прие с радост почтено и славно, както подобава на господар…
След като отхвърли така всички обвинения от вси страни и запуши устата на многодумците, Методий завърши живота си и утвърди вярата. . .
Тогава учениците му го запитаха, казвайки:
— Отче и учителю честити, кого от учениците си мислиш да поставиш за приемник на учението си?
А той им посочи едного от по-известните си ученици, именуван Горазд, казвайки:
— Този е свободен мъж от вашата земя, запознат е добре с латинските книги и е правоверен. Нека бъде с него божията вяра и вашата любов, както и моята!
На Цветница, когато се събраха всичките люде, отиде в черквата. И изнемощял, като поръча да благословят по-скоро царя, княза, духовенството и всички люде, той рече: „Чада, вардете ме до третия ден!“
И тъй стана. Като се разсъмваше на третия ден, прочее каза: „Господи, предавам си душата в твоите ръце!“
В ръцете на йереите той почина в шестия ден от месец април, трети индикт, в 6393 [885] година от сътворението на целия свят.
Като го поставиха в ковчег и като му сториха достойна почит, неговите ученици отслужиха на латински, гръцки и славянски църковна служба за погребение и го положиха в съборната черква. И се причисли към своите отци, патриарси, пророци, апостоли, учители и мъченици…
Източник: nauka.bg