Как се е появила писмеността: Пътешествие през времето до създаването на първите писмени системи

Писмеността е едно от най-значимите постижения в човешката история. Въпреки че първото човешко изобретение може да е било грубо оформено сечиво или примитивно облекло, най-революционното откритие е безспорно езикът. Но как точно се е появила писмеността и какви са били първите стъпки в развитието ѝ?

Защо писмеността е толкова важна?

Речта не оставя никакви следи, а езиковото явление се е появило толкова рано в културната еволюция, че е почти невъзможно да се определи точно кога е започнало. За разлика от говора, писмеността оставя трайни следи, което ни позволява да проследим нейното развитие през хилядолетията.

Никоя цивилизация не може да просъществува дълго, без да се научи да пише. Това означава, че историческите архиви са започнали когато споменът за зората на цивилизацията все още е бил жив.

Първите писмени паметници в света

Месопотамското начало (4000 г. пр. Хр.)

Най-ранните писмени паметници датират от 4000 г. пр. Хр. и са открити в Ерех, град в Южна Месопотамия (днешен Ирак). Най-древният от тях е малка варовикова плочица, надписана на непозната азбука, която по-късно е изместена от шумерското клиновидно писмо.

Тази плочица разкрива писмена система с лексика от поне 900 различни знака и се чете отгоре надолу, започвайки от дясната страна.

Египетските йероглифи (3700 г. пр. Хр.)

Египтяните създали своите писмени знаци през първата половина на IV хилядолетие пр. Хр., като началото може да се постави около 3700 г. пр. Хр. Тази писменост е била почти завършена по време на царуването на първия фараон Менес около 3500 г. пр. Хр.

Всеки йероглиф представлява стилизирана рисунка, която първоначално пренася значението на обекта, който изобразява. В по-късен етап много йероглифи придобиват фонетично качество и се превръщат в символи за срички.

Развитието на различните писмени системи

Китайското писмо (III хилядолетие пр. Хр.)

Китайското писмо е измислено през първата половина на III хилядолетие пр. Хр. от прародителите на китайците, живели в областта на Жълтата река. Те са били вдъхновени от отпечатъците от стъпалата на птици и животни и от възлите на нишки.

Първият китайски писар Цан Джи (около 2500 г. пр. Хр.) въвел китайската писменост, групирайки съществуващи символи и създавайки нови. Модерните китайски, японски и корейски писма наследяват тази система.

Семитската азбука (1700 г. пр. Хр.)

Семитите от Югозападна Азия и Синай около 1700 г. пр. Хр. измислили азбука от тридесет букви, заети от египетското йератично писмо. Всяка буква отговаряла на един съгласен звук, без гласни – четящият трябвало сам да ги добавя.

Гръцката и латинската азбука

Гръцката азбука е въведена около 800 г. пр. Хр., като най-старият образец е надпис върху кана за вино от VIII в. пр. Хр.

Латинската азбука, която сега използваме за повечето западноевропейски езици, е приета от латинските народи малко след 700 г. пр. Хр. Те я създали, заемайки гръцката азбука и модифицирайки я за техния език.

Еволюцията към печатарството

Ранните форми на печат

Още в началото на II хилядолетие пр. Хр. писарите от Месопотамия използвали печати от глина – подобно на днешните гумени печати. Някои имали заменими части за промяна на знаците.

Китайските новости в печатарството

Печатането започва в Китай в началото на династията Тан (618-906 г. сл. Хр.). Първата документирана употреба е от 645 г., когато Хсеуан Дзан разпространил отпечатани рисунки.

Най-старата запазена печатна книга е китайското издание на „Диамантена Сутра“, отпечатано през 868 г.

Революционните изобретения

• Цветният печат се развива в Китай в края на XI век
• Металните печатарски букви са отливани от калай през XIII век
• Подвижните печатарски букви са измислени от Би Шен през 40-те години на XI в.

Писмеността за хора със зрителни увреждания

Валентин Ой основал институт за слепи в Париж през 1785 г. и измислил релефни букви през 1793 г. По-късно, през 1825 г., 16-годишният Луи Брайл създал новата азбука с точки, която и днес носи неговото име.

Значението на свободата на печата

Истинската свобода на печата започва да се развива едва след премахването на абсолютните монархии. Тя включва правото да се създават и разпространяват вестници без принуда, както и безпрепятствено търсене на информация.

Без свобода на пресата гражданите не могат да получават информация, политическите разбирания са объркани, изборите са манипулирани, а демокрацията не може да функционира нормално.

Появата на писмеността е дълъг процес, започнал преди повече от 6000 години в Месопотамия и Египет. От първите символи върху глинени плочици до съвременните дигитални текстове, писмеността продължава да еволюира и да формира начина, по който човечеството съхранява и предава знанието си.

Всяка писмена система – от йероглифите до китайските знаци, от руните до съвременните азбуки – представлява уникален принос към човешката цивилизация и културно наследство.