Според нова теория, не водата, а вятърът е причина за ерозията дала неотдавна настоящия цвят на Марс и някога планетата е приличала повече на снимката в дясно, а не на сегашната снимка в ляво.
Марс не винаги е бил червен, според нова теория за това как планета е придобила своя характерен червеникав отенък.
До не отдавна се считаше, че цветът на Марс се дължи на вода, която според учените е текла по повърхността на планетата преди милиарди години и е била причина за ръжда. Но след като марсоходи изследващи Марс – Спирит и Апъртюнити се приземиха на планетата през 2004 г. те откриха доказателство за наличие на определени минерали, които биха били разрушени от водата, и възникна предположението, че червеният прах на Марс никога не е влизал в контакт с течаща вода.
„Това беше изненада за всички” казва Джонатан Мерисън от Лабораторията за симулация на Марс в Орхус, Дания.
Нови изследвания показват възможен механизъм, който би обяснил ръждивия цвят на Марс без наличието на течна вода. Всъщност изследването заключава, че червеният цвят на планетата се е появил сравнително скоро. Минералите, които оцветяват праха на Марс може да са резултат от обикновено натрошаване на прах на скалите поради ерозия.
В лабораторията
За да тестват идеята, Мерисън и колегите му запечатват в стъклени флакони проби от кварцов пясък и започват да ги въртят. Откриват, че процесът, който наподобява въздействието на слаб вятър на марсианската повърхност е достатъчен за да причини ерозия, като за седем месеца превръща около 10 процента от песъчинките във фини частици прах.
След това учените добавят в стъклените флакони раздробен на прах магнетит – железен диоксид, които се среща на Марс.
След като учените продължават да въртят флаконите, забелязват, че пясъка става все по-червен.
„Ние считаме, че сме открили процес, който обяснява как праха е станал червен при липсата на вода в течно състояние, защото както изглежда наличието на такава не съвпада с данните.”, казва Мерисън пред SPACE.com
Когато песъчинките се въртят във флаконите, те се удрят една друга, трошат се, като разрушават някои химични връзки по появилата се нова повърхност. Когато тези повърхности влязат в контакт с магнетита става възможно прехвърлянето на един атом кислород от кварца към магнетита, като се образува нов минерал – хематит.
Хематитът е железен оксид, които има тъмно червен цвят. Според Мерисън е нужен само малко хематит за да придаде на праха червеникав отенък .
„Когато свършихме, можехме да видим червен материал в бутилката” казва той.
Същото и на Марс?
Въпреки, че все още не могат да докажат, че точно това се е случило и на Марс, това изглежда правдоподобно обяснение и не изисква наличието на вода за процеса на почервеняване.
Всъщност, тъй като процесът може да протече сравнително бързо, може би тънкият червен слой прах на Марс е нещо ново.
„Мисля, че това означава, че Марс не винаги е бил червен” казва Мерисън. „Аз мисля, че преди тази разработка повечето хора, работещи в тази област считаха, че повърхността на Марс е на милиарди години и че винаги е била червена. Това изследване просто показва, че е възможно нещата да са се случили по-скоро – преди милиони, а не милиарди години”
Автор: Тихомир Георгиев
Снимка: NASA/ESA/Hubble Team
