Автор: Мая Джамбазова
Силата, с която захапват хлебарките варира и зависи от превключване на силни и слаби мускули на челюстта.
Устатата на хлебарката и въобще на насекомите (и дори на всички членестоноги) е различно разположена от този орган при гръбначните животни. Насекомите също имат горни и долни челюсти, но те са сдвоени и се събират в хоризонтална равнина, без зъби са и долната челюст се нарича максила, а горната челюст мандибула. В горната челюст често има доста големи израстъци – „нокти“, които опасно отварят мравките или бръмбарите,.
Челюстите на насекомите могат да смилат храната, да копаят дупки, да преместват нещо от едно място на друго, да хранят поколението новоизлюпени насекоми. Те са прикрепени към главата и в тяхно допълнение са мускулите, които контролират частите на устата, свързани с началото на мозъка и началните части на храносмилателната система. На главите на насекомите няма много място за мускулите, които поддържат челюстите и те често са разположени по не най-ефективния начин, затова и захапката на тези насекоми не е от най силните. Но в същото време много насекоми, например, хлебарките лесно раздробяват твърди повърхности като дърво, изискващи голяма сила в челюстите.
Изследователи от Cambridge University, университета в Йена и Щутгартския университет са установили, че при хлебарките, има два комплекта от мускули контролиращи челюстите им. Експериментите са проведени с Periplaneta Americana, американската хлебарка, чиято горна челюст има сцепление със сила, надвишаваща 50 пъти теглото на тялото.
Източник:
https://www.nkj.ru/