Все повече днес сме залети от глупости, маскирани като наука. Телефонни линии на медиуми процъфтяват, политиците се съветват с астролози и хората отказват съветите на докторите си заради „алтернативно лечение“, практикувано от шарлатани. В миналото е имало защитници на истинската наука, които са разобличавали подобни нелепости.Къде са тези защитници днес?
За съжаление, те са заети да измислят собствени глупости.
Разбира се, това не е първия път в историята, когато хората вярват, че съдбите им са начертани на небето и болестите им могат да бъдат излекувани чрез молитви. Преди научната революция от 17-ти век такива идеи са били широко популярни. Жени са обвинявани във вещерство и са били изгаряни на клада. Прасета със странно поведение и кокошки с необичаен вид са били осъждани в демонично обсебване и са били екзекутирани.
После дошла Епохата на Разума, когато Исак Нютон призовал края на тези лудости. В най-известната си книга Principia той заявява, че „не измисля хипотези“ – т.е. не зачита никакви идеи, неподрекяпни от наблюдения. След Нютон, разпространителите на глупости са били изпратени директно в измерението на псевдо-науките.
До сега.
Днес, физиците смятат, че частица може да пътува по много различни траектории едновременно или пък назад във времето или внезапно да се появява или изчезва в нищото. Забавно им е да твърдят, че Вселената е просто „флуктуация на вакуума“ или като незначителен член на безкраен набор от Вселени или дори като холограма. Тъканта на тази странна Вселена се нарича „времепространство“, което се разширява, изкривява, посещава йога-курсове и може би има 26 измерения.
На кратко, последните публикации във физиката извикват носталгия за доста по-благоразумни неща, като съд на вещици.
В последното десетилетие все повече физици се разхождат по улиците със знаци „Краят на Физиката наближава“ в ръце. Твърдят, че са близо до разработването на „теорията на всичко“, която ще остави бъдещите им колеги с нищо за правене освен игране на видео игри. Можем да не обръщаме внимание на тази мегаломания, но пак бихме били изкушени да се съгласим с тяхното послание. Краят наистина изглежда близък, само че не в кулминационно издигане до пълно всезнание, ами срамно потъване в една псевдо-наука.
Този процес даже вече е започнал. Миналата година имаше много спорни дискусии около изследването на двама физици от Франция (братята Игор и Гричка Богданови). Проблемът беше тяхна публикувана работа, съдържаща спекулации за Вселената преди Големия Взрив, а спорът беше, дали работата е сериозна или пародия на съвременната космология. Истината се оказа по-страшна и от пародия: братята Богданови са съвсем сериозни, просто никой не успя да го види, така че колегите им бяха принудени да признаят, че много изследвания днес са неразличими от проста шега.
Физиците не са стигнали до това състояние за 1 нощ. Рано миналия век Айнщайн съвсем ясно отрече Нютоновия научен метод. „Сега осъзнаваме“, пише Айнщайн, „колко грешен е метода на тези теоретици, които съставят теориите си само от наблюдения.“ Вместо това той настоява, че теориите са „свободни творения на човешкия ум“. Неизбежният резултат от тази свобода е днешната „фантастична физика“.
Разбира се, физиците не признават, че участват в една фантастика. Те твърдят, че следват „хипотетико-дедуктивния метод“, което наистина звучи доста по-научно. Този метод им позволява да измислят каквато им допадне „теория“, стига да може от нея да бъде извлечено поне 1 последствие, което би могло да бъде наблюдавано някога, някъде от някой.
Истинското знание е трудно спечелена награда, която идва с постепенен процес от наблюдения през обобщения и съставяне на теория. За сметка на това, „измислянето“ на теории изисква малко усилие. Това обяснява, защо теоретичните физици успяха толкова бързо и лесно да достигнат „края на физиката“. За съжаление, техните измислени истории нямат отношение към хората в истинския свят.
Историята ни учи за важната роля на физиката в човешкия живот. В западния свят, познаването на физиката е издигнало човека от суеверен дивак, свит от страх пред природните феномени, до разумен мислител, който завоевава природата. Практическите ползи от тази трансформация са твърде много и твърде очевидни, за да се изброяват.
Но тук е заложено нещо повече от бъдещата технология. Докато наследството на Исак Нютон избледнява и физиката продължава отдалечаването си от реалността, нашата култура започва да губи от поглед най-ценната черта на човека: способността да мисли. Това е плашеща идея, защото ако човек не е „разумно животно“, то тогава той е просто „животно“.
Източник: nauka.bg
Автор: Дейвид Хариман (2003)
Превод: Мартин Сотиров