Вярвам, че всеки, който е чел поне една книга на Елиф Шафак я познава в различна светлина. Така се случва с авторите, които разказват приказни лични истории, които резонират в душите ни и измъкват на повърхността различни емоции и асоциации. Елиф Шафак или жената, побрала в себе си много роли, езици, вярвания, вкусове, спомени и думи, пълни с нежност, е истински подарък за „слабата“ половина на планетата ни. Тя е едновременно видение и здраво стъпил на земята човек, едновременно автор, продаващ книгите си из целия свят и асистент преподавател, реализиран в академичната си кариера. Тя е едновременно майка на две деца (дъщеря и син), стопанка на два дома (в Лондон и Истанбул) и любяща съпруга на един мъж, извел я от черупката на творческата й самота.
Познах Шафак през „Любов” и я обикнах през нейната „Чест”, два вълшебни романа, които не спирам да препоръчвам години наред. Разходих се с мислите й за космополитността на света и неговата еднаквост в самотата и различност в нюансите на любовта с романите „Светецът на неизбежната лудост”, „Копелето на Истанбул”и „Черно мляко”. Обикнах шарения Истанбул през „Дворецът на бълхите” и бях готова и заредена с тази емоция, когато разгърнах най-новия й роман „Майстора на куполи”. В тази приказка на Изтока Елиф ни разказва за исторически важната за Истанбул личност на главния архитект на града Коджа Мимар Синан ага, създал повече от 300 сгради за 50 години прекарани на този пост, както за неговия калфа Джахан и неговия слон Чота, свързани с приятелството със слонска памет и любов, по-красива от най-изтънчената джамия в Турция.
Харесвам това как Елиф Шафак е изградила е своето мнение по различни въпроси, което защитава бавно и методично във всеки следващ роман, в който неизменно ще присъства суфизмът, равнопоставеността на разнообразните езици, култури и полове, стремеж към знание и приятелски взаимоотношения с книгите.
Подобно на останалите си книги, в които героите са свързани с невидими нишки с Истанбул, в „Майстора на куполи” Елиф ще ни покаже шарения и вкусен, ароматен и непостоянен образ на града и ще сравни неговото развие с това на една съзряваща и порастваща човешка душа, чиито промени се случват по-бавно, но и по-стабилно. И аз съм сигурна, че след тази разходка на душата, краката ви ще закопнеят за калдъръмените улици на този център на вселената…
Чуйте повече за биографията и книгите на Елиф Шафак в записа:
