Коя е Дона Тарт?
Съвсем логично е да зададете въпроса за новата носителка на наградата Пулицър за художествен роман на 2014 година, чийто първи роман „Тайната история” е на българския пазар от 2006 година насам. Логично е, защото Дона Тарт е от „класическите писатели”, за които създаването на романи не е хоби, което вмъква между две интервюта и лек обяд от зелена салата и риба тон. Тя създава произведенията си с години, нещо повече, за всяко от тях посвещава по 10-11 година, в които сериозно работи над идеята и текста си.
Другата й отличителна черта, в нашия силно напоен с маркетинг и реклама свят, е фактът, че тя съвсем не дава интервюта за семейството и личния си живот. Този декември Дона Тарт ще навърши 51 години, включена е в списъка със 100-те най-влиятелни личности на TIME и една от най-стилно облечените знаменитости за 2014 година според сп. Vanity Fair, но кой знае какви подробности за личния й живот липсват по страниците и на двете списания.
Какво друго знаем за нея – ами не е много. Завършва колежа Бенингтън във Вермонт, след като напуска университета на Мисисипи след фразата на свой преподавател: „Ти си гений, трябва да си тръгнеш това място”. Послушва го и записва в колеж на свободни изкуства във факултета по „Класически филологии” във Вермонт, където намира себе си и създава своя специфичен образ на красива и достойна авторка, каквато я познаваме и днес с неизменното й сако и прическа тип каре.
Две години след записването й в колежа, Дона започва работа по първия си роман „Тайната история”, излязъл от печат през 1992 година в небивал тираж от 75 000 екземпляра, превръщайки се в абсолютен бестселър на момента и преведен на 24 езика от тогава. Тази история ни въвежда зад стените на колеж във Вермонт, съвсем същият като този, в който учи самата Дона, срещайки ни с шестима младежи избрали старогръцки и приели състояние на изолация и обучаващи се при един преподавател по всички предмети. Джулиан играе голяма роля в живота на всеки един от тях, но те неизменно се сливат до момент в който близостта умее да наранява по един специфичен начин. Три убийства и много алкохол, 760 страници и много часове абсолютен книжен комфорт и удоволствие, което може да подарите на свой приятел, ценител на добрата литература.
През 2002 година излиза вторият роман на Дона – The Little Friend, неиздаден у нас, а от 2 дни на българския пазар е последният шедьовър на Дона, книга на годината през 2013 на Амазон, една от десетте най-добри книги според The New York Time, задържала се в класациите като книга номер едно точно 39 седмици – “Щиглецът”. Признавам, че очаквах текст подобен на Айн Ранд или нещо от този сорт – по-тежък, философски, пълен с неразбираеми термини и изпипван 10 години, но тя е просто възхитително лека въпреки големия обем (960 страници или книга, която определено ще се забелязва на рафта ви). Една лична легенда на Тио, чийто живот започва с жестока загуба на майка и продължава в компания на картината „Щиглецът” на холандския художник Карел Фабрициус, а Дона разказва толкова увлекателно сякаш гледаш филм. Впрочем правата на романа вече са закупени от Warner Bros. и RatPac Entertainment, a над картината ще работи режисьорът Брет Ретнер (Херакъл, Шефове гадняри, Х-мен и Бягство от затвора) и продуцента Нина Джейкъбсън (Игри на гласа). Единственият недостатък и едновременно достойнство на романа е именно обемът – от една страна имаш нужда от доооста време, за да научиш цялата история, но от друга – именно това разтягане на удоволствието ви сближава още повече като двойката „писател – читател“.
И да, след тези часове в компанията на Дона Тарт, аз напълно разбирам аргумента на журито решила да нареди името й сред носителите на наградата Пулицър, редом до Джефри Юдженидис („Мидълсекс”), Ричард Русо („Емпайър фолс”), Джумпа Лахири („Преводачът на болести”), Джино Диас („Краткият и чуден живот на Оскар Уао”) и Дженифър Игън („Жестокото присъствие на времето”) – „красиво написан идващ с възрастта роман”.
Роман, който бих допълнила смело, заслужавате.
