Веднъж някой ми каза да живея за малките неща.
Да живея заради изгрева в 5 сутринта и заради залеза в 5 следобед,
заради пътешествията и новите срещи.
Да живея заради карането на колело с музика в ушите и вятър в косите,
заради танците и дъжда и смеха до болки в корема.
Да живея заради любимите си песни и хубави книги, заради усмивките без повод и дългите разговори на по чаша чай.
Да живея заради почивката след тежкия работен ден и заради блясъка в очите.
Да живея заради нощните приключения, заради звездите и онези, които ме изпращат до вкъщи.
Заради онези, които си спомнят, че пия кафе без захар и мразя чушки.
Да живея заради първата целувка и дългите разходки, заради прегръдките на близките и нежното „обичам те“.
Заради неочакваните подаръци и дългоочакваното „да“.
Да живея заради онези дреболии, които те карат да се чувстваш жив.
