Жандарм – човек, който налага волята си с военна сила.
Геноцид – изтребване на цели групи хора по расови, религиозни и други мотиви.
Любов – чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основно на кръвно родство, разбирателство и приятелство.
(Из „Съвременен тълковен речник”, изд. GABEROFF )
Можете ли да си представите любов между жертва на геноцид и жандарм? Не. Тогава е време да отворите „Жандармът” на Марк Мустян.
След прочита на тази книга се разрових повече за арменския геноцид, че чак след това наистина успях да разбера тази пълна несъвместимост и нелогичност, на която само една любов е способна. Любов, която не знае расови предразсъдъци, която не признава времето и се връща от мъглата на амнезията, за да припомни на Ахмед Хан, че това е истинското му име, а не американското Емет Кон, с което се нарича от години.
Не, книгата не разказва само за несъвместимата по всичко стандарти на времето и историческите събития, любов. Това е много по-силна история – сурова и истинска като самия живот. Защото в него не само обичаме неправилните хора, но и ние най-често именно тях обичаме най-силно. И как от историческа гледна точка може да се обясни любовта между Жандарм, който придружава арменските групи, изселвайки ги от земите на днешна Турция и едно арменско момиче? Подобно на живота и в тази история няма логика. Но има любов. Любовта, родена от единствения поглед и двете очи на Аракси – едното синьо, а другото кафяво.
Историята започва с един здрав и сигурен американец, който е преживял травма през годините на Първата световна война и почти не помни детството си. А завършва с един турчин, който си е спомнил какво е правил до 25-та си година. Турчин, който е убивал, изнасилвал, премазвал деца, осакатявал девойки, влачил трупове, грабел, унищожавал, полудявал … В Сирийската суша, когато пясъчната буря те оставя без път, без храна и вода, човекът обезумява, обезумявали са и жандармите. Същите тези стражи, в чиито ръце е била поверена съдбата на арменския народ, жестоко и насилствено изселен от Турция, като един потенциален враг, подкрепян от Руската империя. Знаете ли за този геноцид? Какво и колко знате? Марк Мустян спестява кървите сцени, но малкото са наистина достатъчни, за да прозреш този ужас, този кошмар – един от много, с които е пълна историята ни. Тези неща трябва да се помнят, те трябва да се знаят. Този глад, мъка, отчаяние на цял един народ, който отива през нищото и към нищото…
“Жандармът” дълго време се бореше с мен. „Връзката” ни не потръгна веднага и честно да си призная – аз ужасно страдах от този факт. Ето – всичко е налице – история, любов, драма. Но… не се получаваше. И мисля, че времето, което й дадох ми позволи да я почувствам, да я докосна и да я разбера. Да прочувствам тази силна любов, която се връща след 75 години, в центъра на Америка, за да събуди чувства родени на друг континент преди повече от половин век, но скъпи и важни толкова години по-късно. А и не всеки ден може да разбереш нещо, което се случва веднъж в живота. Героите ни учат на търпение, търпение и любов – тази непретенциозна като бурен, вирееща на всякъде, стига да има чифт нейни очи. Дори едното да е синьо, а другото кафяво.
Снимка: Pinterest
