Скъпа Рахел,
Наистина трябва да се вслушам в думите ти и да се променя. Да скъсам с миналото. Да стана любяща съпруга и домакиня. Да гладя, да готвя, да чистя, да шия. Да се гордея с успехите на съпруга си и да се науча да виждам в тях щастието си. Да избера завеси за новия апартамент, в който се местим през зимата. Да се радвам на топлия аромат на уютния ни дом, на миризмата на черен хляб, сирене и маслини. На талк и напикано, която се носи от детската стая през нощта. На пържено в кухнята. Безсмислено е да поставям на риск „всичко, което имаме”. Човек не бива да си играе с огъня. Няма да се появи да ме спаси рицарят на бял кон. А дори и да дойде, аз няма да го последвам. Защото само ще объркам отново живота му и ще донеса страдание на себе си. Благодаря ти, че от време на време ми напомняш за моите задължения. Прости ми за всички обиди, които съм хвърляла в лицето ти без причина. Ти, разбира се, си абсолютно права, родена си да бъдеш винаги права. Отсега нататък ще бъда добра и покорна като мушица. Ще си слагам престилката, ще мия прозорците и ще чистя паяжините. Ще си знам мястото. Ще пека фъстъци за гостите на Мишел. Ще внимавам винаги да има достатъчно кафе. Ще държа сметка за парите в домакинството, ще си обличам кафявата рокля и ще придружавам по обществени мероприятия. Няма да го излагам. Щом поискам думата, ще си затварям устата. Даде ли ми знак, че е мой ред, ще кажа нещо духовито и ще очаровам всичките му познати. Може да се запише в неговата партия. Ще помисля сериозно за цвета на новия килим. Скоро ще имаме телефон, благодарение на брата на неговата приятелка Янин сме преместени в началото на списъка с чакащите. Ще си купим автоматична пералня. А после и цветен телевизор. Ще отида с него на гости на зетя и дъщеря на Закхайм. Ще му пиша бележки кой го е търсил по телефона. Няма да позволявам да го обезпокоят за щяло и не щяло. Ще отклонявам тактично просителите, дошли да искат услуги. Ще преглеждам вестниците и ще отбелязвам статиите, които биха могли да са му от полза. Ще го чакам да се върне вкъщи с вкусни гозби, ще му приготвям топла вана и после внимателно ще слушам за успехите му през деня. Ще рапортувам накратко какво става с детето и къщата. Ще се грижа за сметките за вода и ток. Всяка вечер ще оставям до главата му безукорно изгладена бяла риза с колосана яка. Всяка нощ ще съм на неговите услуги. А когато служебните му задължения наложат да спи извън дома, аз ще си стоя сама и ще изучавам история на изкуството. Или ще започна да рисувам акварели. Ще мина столовете с лак. Ще овладея ориенталската кухня дотолкова, че да достигна класата на майка му. Ще го освободя от грижите за Ифат, за да може да се посвети на идеалите си. Ще се увия като плодовита лоза около къщата му.
Ще бъда съпруга, по-ценна от бисер. Царска дъщеря, чиято слава е в дома й. годините ще се нижат и славата на Мишел ще расте и укрепва. Ще успява във всичките си начинания. Ще чувам името му по радиото. Ще лепя снимките му в албума. Всеки ден ще бърша праха от подаръците и сувенирите, които ще получава. Ще се постарая да запомня празниците и рождените дни на цялата му рода. Ще купувам сватбени подаръци. Ще изпращам съболезнователни писма. Ще го представям по радостни и тъжни поводи. Ще проверявам редовно бельото му и ще следя винаги да има чисти чорапи. И животът ще потече като тиха и спокойна река. Ифат ще расте в уютен и щастлив дом. Не като Боаз. Когато й дойде времето, ще я омъжим за сина на някой заместник-министър или началник на отдел. И аз ще остана сама. Ще се събуждам сутрин и ще откривам къщата празна, защото Мишел отдавна ще е излязъл. Ще пия кафе и успокоителни, ще дам нарежданията и за деня на домашната помощничка, ще обикалям цяла сутрин по магазините. Когато е прибера вкъщи, ще взема валиум и ще се опитам да поспя поне до вечерта. Ще разглеждам снимките в албумите. Ще бърша праха от витрините. И всяка вечер ще чакам до прозореца, с надежда да се прибера. Или поне да изпрати секретаря си за чисто сако и риза и да ми каже, че няма да се бавя много. Ще правя сандвичи на шофьора му. Ще избягвам неудобни въпроси по телефона. Ще се пазя от нахални репортери и камери. Може да заплета пуловер на внучето. Ще поливат цветята и ще лъскам до блясък сребърните прибори. Ще изчета еврейски мислители, за да мога в съботните вечери да изненадам гостите му и него самия с удачни цитати. Поне докато не преминат от обши разговори към сериозните теми. Тогава ще се измъквам на пръсти от стаята, ще се скривам в кухнята и ще разучавам кашерни рецепти от специалните готварски книги. Може би все пак ще се включа в някоя благотворителна организация на жените на политиците – за деца, лишени от родителски грижи или нещо подобно. Ще се науча да бъда съпричастна. Да не съм в тежест. И тайно ще намаля солта в храната на съпруга си, в съответствие с препоръките на лекаря. Аз самата ще мина на строга диета, за да не го засрамвам със застаряващата си плът. Ще правя упражнения. Ще си взимам витамини и успокоителни. Ще боядисам косата си, ако започне да сивее. Или ще започна да нося шал. Ще си направя лифтинг на лицето. Но какво ще правя с гърдите си, когато провиснат? Какво ще правя с краката, когато се подуят и се покрият с мрежа от разширени вени? Какво ще правя тогава, Рахел? Ти си умна и мъдра, не може да нямащ някакъв съвет за малката си сестричка, която обещава да се държи прилично и да не си играе с огъня. Пази се.
Илана”