Ако имаше начин да се разбере какво е било първото изобретение, щеше да се окаже, че е било грубо оформено сечиво, примитивно облекло, което да държи топло, или нещо също толкова просто и обикновено. Но първото революционно откритие най-вероятно е езикът. Измисляни са много удивителни неща, но е трудно човек да се сети за нещо, направено някога, което по сила и важност да се приближава до езика. Речта не оставя никакви следи, а езиковото явление се е появило толкова рано в културната еволюция, че е невъзможно да се открие кога е започнало.
Руни
Руните водят началото си от германските племена в Централна Европа отпреди 300 г. пр. Хр. Те представлявали мистични символи, които били използвани при теглене на жребий, и били написани върху парчета кора от плодови дървета. В края на III в. пр. Хр. в днешната област Тирол в Австрия руническата азбука била развита чрез комбинацията на италиански букви с германски символи. Тази система се разпространила от Централна Европа до Британското кралство и Скандинавия.
Азбука
Семитите от Югозападна Азия и Синай около 1700 г. пр. Хр. измислили азбука от трийсет букви, заети от йератичното писмо на египтяните, които работели в местните тюркоазени мини. Всяка буква отговаряла на един съгласен звук. Не е имало гласни – четящият е бил оставян да ги добавя така, както ние бихме произнесли „кошница“ – „кшнц“.
Китайски знаци
Китайското писмо вероятно с измислено през първата половина на III хилядолетие пр. Хр., когато прародителите на китайците, живели в областта на Жълтата река, стигнали до идеята за създаването на символи, които да отъждествяват с думи. Те били вдъхновени от отпечатъците от стъпалата на птици и животни и от възлите, традиционно правени от нишки, които напомняли за отдавнашни събития. Разнообразието от линейни диаграми разрива възможността за различаване на нещата чрез писане. Първият китайски писар – Цан Джи, работил вероятно около 2500 г. пр.. Хр., въвел китайската писменост, която най-вероятно създал, групирайки символи, които вече съществували, и си измислил свои. Въпреки че оттогава езикът се е развил и променил много, модерните китайски, японски и корейски писма са наследили системата на Цан.
Йероглифи
Египтяните измислили своите писмени знаци през първата половина на IV хилядолетие пр. Хр., като вероятно за начало можем да поставим 3700 г. пр. Хр. Тази писменост е била почти завършена по време на царуването на първия фараон, Менес, около 3500 г. пр. Хр. Всеки знак или йероглиф е стилизирана рисунка, която първоначално пренася значението от обекта, който е бил изобразен. В един по-ранен стадий, малко преди времето на Менес, много от йероглифите вземат допълнително чисто фонетично качество и се преобразуват в символизиращи срички. Така те са можели да бъдат използвани и комбинирани, за да образуват която и да е дума, която не е представена чрез рисунка. По времето на Менес те са били подреждани отляво надясно, отдясно наляво и отгоре надолу.
Гръцка азбука
Преди 3000 години гърците вече използвали системи на писане. Но всъщност писмата от това време не се задържали дълго в употреба, а сегашната гръцка азбука била въведена едва около 800 г. пр. Хр. Най-старият образец е един надпис върху кана за вино, открита в Атина, за която се смята, че е направена през VIII в. пр. Хр. Знаците, изписани на него, са пряко свързани с днешните гръцки и руски букви.
Латинска азбука
Най-старият съществуващ образец, изписан на латински, е един надпис от VII в. пр. Хр., намерен не в Рим, а в Пренесте в Централна Италия. Тази азбука, която сега се използва за писането на латински, английски и всички западноевропейски езици, е приета първо от латинските народи в Италия, между които били и римляните, малко след 700 г. пр. Хр. Те я създали, заемайки гръцката азбука от техните южни съседи – гърците от Кампания – и я модифицирали, за да бъде подходяща за техния език. Латинската особеност при употребата на „С“ вместо „К“, която започнала скоро след образуването на азбуката, вероятно се дължи на влиянието на техните северни съседи, етруските.
Писане на ръка
Първите писмени паметници датират от 4000 г. пр. Хр. Открити са на територията на Ерех, град в Южна Месопотамия (днешен Ирак). Най-ранният от тях е малка варовикова плочица от тази ера, надписана на древна и непозната азбука, която по-късно е изместена от шумерското клиновидно писмо. Плочицата се чете отгоре надолу, започвайки от дясната страна. Заедно с други писмени фрагменти от това време тя разкрива писмена система с лексика, състояща се от поне 900 различни знака.
Криптография
Най-старият код за писане е използван за запазване на индустриална тайна: шифровани инструкции за това как да бъде направена вид глазура за керамични изделия били записани на глинена плочка от Месопотамия, изкопана близо до днешен Багдад. Плочката е изписана около 1500 г. пр. Хр. и са използвани три кодиращи метода, за да направят кода неразбираем за всички освен за посветените в тайната. Човек може да разкодира думите,използвайки фонетично подобни знаци, които следват най-ярката от лика в произношенията на заместените знаци (като например да се махне „gh“ от„tough“ и да го използваме вместо „f“ във „fish“). Други методи били съкращаването на думи или промяната на начините за произнасяне на думите в различни части на документа.
Курсивно писмо
Любопитно съчетание на капитално и курсивно писмо в каменен надпис от VІ в. (устав на манастир). Източник: Форум-Наука
Любопитно съчетание на капитално и курсивно писмо в каменен надпис от VІ в. (устав на манастир). Източник: 
Писарите, които са използвали египетските йероглифи, започнали да измислят по-плавни начини за тяхното изписване почти веднага след като били създадени, с цел да ги ползват, когато скоростта е по-важна от привидната неизменяемост. Тези нововъведения създали йератичното писмо, което се развивало и променяло много по-бързо от йероглифите. В началото на периода на Старото царство (от 3500 до 2500 г. пр. Хр.), по времето на Втората династия (около 3300 г. пр. Хр.) било разработено курсивното или „тичащото“ писмо и цели думи били писани без вдигане на ръката.
Писане и книгопечатане
От друга страна, писането е измислено скоро. Именно защото то е оставило дълготрайни следи върху различни носители, най-старите писмени паметници са близки до първите и е лесно да се определят повратните точки в писането и книгопечатането. Въпреки че цивилизацията е дошла преди писмеността, никоя цивилизация не може да просъществува дълго, без да се научи да пише. Това означава, че историческите архиви са били започнати, когато споменът за зората на цивилизацията все още е бил жив. Печатната дума е дошла много по-късно. Но в едно неизвестно време и място в праисторическия период, много преди да започне писането на ръка, били разработени две технологии, които са сходни с печатането. Едната е изработването на печати, които представлявали глинени конструкции; другата – отпечатването на шарки върху тъкани.
Писане чрез печати
По същия начин, по който днес хората използват гумени печати, писарите от Месопотамия в началото на II хилядолетие пр. Хр. са използвали печати, направени от глина. Някои от печатите са имали заменими части, които са правели възможно замяната на един знак с друг и промяна на значението.
Печатане
Печатането започва в Китай в началото на династията Тан (618 – 906 г. след Хр.) и първо е използвано за единични листове с картинка и текст. Хсеуан Дзан (602 – 664), който пътувал през Индия, за да изучава будизма, имал рисунки от „Самомта Бхадра“, отпечатани и разпространени при неговото завръщане в Китай през 645 г. Това е най-ранната документирана употреба на печатане.
Печатна книга
През XI в. варварите се спуснали в отдалечена част на Китайската империя, за да завземат една област на северозапад, която само силно правителство успявало да запази в китайски ръце. Едно от заплашените места било Дун Хуан, център на будистките усамотения. Преди да се оттеглят, будистките монаси отишли в библиотеката на Дун Хуан, която останала непокътната в продължение на хиляда години, докато не била обрана в началото на XX век за Британския музей от един авантюрист, сър Оурел Стайн. В библиотеката се намирали книги на девет езика, между които и китайското издание на „Диамантена Сутра“, отпечатано през 868 г. Това е най-старата запазена печатана книга и тя, и още няколко издания от IX в. са първите отпечатани книги.
Цветен печат
Техниката на цветния печат се развила в Китай в края на XI век. Нейната първа важна практическа функция била отпечатването на многоцветните банкноти по време на правителството на династията Сун от 1107 г. нататък. Банкнотите били отпечатвани на синя основа и с яркочервени кръгове, а цифровите знаци били в черно. Тази сложност при отпечатването затруднявала фалшифицирането.
Метални печатарски букви
Металните печатарски букви отначало били отливани от калай през XIII век, отново по време на китайската династия Сун.
Подвижни печатарски букви
В началото на I хилядолетие пр. Хр. в Мала Азия (днешна Турция) имало печати, използвани за отпечатване върху глинени плочи, върху всеки от които имало по един-единствен знак от предазбучно писмо, но те можели да бъдат използвани единствено независимо един след друг. Машинописният набор от подвижни печатарски букви е измислен от Би Шен през четирийсетте години на XI в. сл. Хр. по време на династията Сун (960 – 1279). За направата на комплекта от букви той изписвал китайските знаци върху отделни глинени блокчета и ги нагрявал в специална пещ. Неговият печатарски набор бил направен с помощта на желязна рамка, поставена върху желязна платформа, а отделните печати били придържани в съответната позиция чрез цимент, който се втвърдявал след нагряване. Подвижните печатарски букви, които често се смятат за най-големия пробив в печатането, сега не са толкова важни. Те никога не са завладели китайското печатане и практически са отживелица за западното книгопечатане. Литографията (вж. по-долу) е много по-важно изобретение.
Азбука на слепите
Валентин Ой, който основал институт за слепи хора в Париж през 1785 г., бил специалист калиграф. През 1793 г. той измислил опростени букви, които да се отпечатват релефно на страницата, така че слепите да могат да ги разбират чрез докосване.
Писмена система за слепи
През 1825 г. Луи Брайл бил шестнайсет годишен студент в института на Ой. Той създал нова азбука, в която всеки знак е представен чрез подредба на дванайсет точки, които слепите хора, веднъж тренирани, можели лесно и да пишат, и да четат. По-късно усъвършенстване на тази система е по-добре познатата ни шест точкова система на Брайл.
Свободата на печата
За истинската свобода на печата започва да се говори едва след премахването на абсолютните монархии и появата на парламентарни режими. Реалното функциониране на тази свобода е свързана с правото да се създават и разпространяват вестници без какъвто и да е било елемент на принуда в този процес, както и безпрепятствено да се търси и коментира информацията. Що се отнася до ограниченията и наказанията за престъпленията, свързани с печата, те трябва да бъдат дефинирани ясно от закона.
Тези условия постепенно намират своето място в западните демокрации с цената на много дебати през целия XIX век. Въпросните условия обаче все още не могат да бъдат приети от страните с тоталитарна или авторитарна власт. Пресата там все още е жертва на превантивните мерки, според които управляващите имат върховен контрол върху средствата за информация. „Извинението” на властите в тези страни е, че контролът върху медиите е свързан с запазването на държавни тайни, а използваните при това методи са цензора на информацията и статиите, гонения на журналисти и превръщането им в чиновници.
Без свобода на пресата правото на гражданите да получават информация не може да бъде осъществено, политическите има разбирания са объркани,изборите са манипулирани, а демокрацията не може да функционира нормално.