През 609 г. пророк Мохамед, неговата жена Хадиджа, неговият слуга, един от братовчедите му и техният приятел Абу Бакр създават една нова религия в безлюдното и затънтено градче Мека в Арабия. Религиозната организация, която през 740 г. ще се разпростре от бреговете на Испания до Индия и границите на Китай, през 613 г. присъединява в своите редици още 14 съмишленици. През тази година Мохамед се провъзгласява за пророк пред съгражданите си.
Хегира
През следващите десет години десетки от тях се присъединяват към каузата му, но останалите са повече и подгонен от техния гняв, през 622 г. той е принуден да напусне Мека. Това е първата година на „бягството“ (хегира) – първата от летоброенето на исляма. Мохамед се завръща в Мека като победител през 630 г. Умира там през 632 г.
Сунити
Също както двете най-големи християнски църкви могат да проследят своята история до оригиналната, основана от Христос, така и двете главни секти в исляма претендират да са основани от самият Пророк Мохамед. Схизмата, разделила шиити и сунити и дала им идентичност на различни секти, започва през 632 г. -само няколко седмици след смъртта на Пророка и още преди да са обособени някакви теологични различия между тях. Сунитите, или „традиционалистите“, базират своята вяра на Корана и традиционното описание на учението и живота на Мохамед. Те съставят основното течение в ислямската вяра. Те разпознават и поддържат халиф Абу Бакр – първия наследник на политическия пост на Мохамед, като глава на Ислямската държава.
Шиити
Шиитите поддържат, че братовчедът и племенник на Мохамед Али ибн Аби Талих е законният наследник на Мохамед. Причините са в това, че той е най-близкият роднина по мъжка линия на пророка. Освен това Мохамед дал знак за това, като държал Али далеч от делата си като пророк. През 655 г. Али е издигнат до поста халиф, но той е едва четвъртият поред мъж, заел този пост. Според шиитите той е първият, а всички преди него са били узурпатори. Шиитизмът е дело преди всичко на поддръжниците на Али, а не на него самия, в основите му е убеждението в заслугите на фамилията и в божествения произход на правото на една фамилия да управлява по наследство. Развили се по-късно и независимо, теоретичните основи на сунитите и шиитите откриват различия и по ред други въпроси.
Исмаили
Исмаилизмът е неортодоксално разклонение от шиитите, председателствано понастоящем от Ага Хан. То започва като група нелегални и независими движения в Сирия, Ирак и Арабия през късния VIII век. Те се сближават някъде около 800 г., приемайки Ислямия, син на Джафар ал Садик за седми имам (духовен водач) на шиитите. Теза, която се споделя от останалите шиити. Тяхната най-забележителна черта е осемстепенната система за обучение, пропагандирана от техните мисионери. Първата степен е общоприета религия – за обикновените вярващи. По това те не се различават от сунитите. По-високите степени включват отказ от религията и алегоричен прочит на Корана. В тези степени исмаилите възприемат свободното мислене, светската философия и материалистичен анализ на Вселената.
Учените мистици в ислямския свят са известни като суфи от съзерцателната значимост на звуците S, U и Р. Те почитат значими личности от древността, като Питагор и Христос, и ги наричат „суфи“-учители. В действителност тази секта е свързана с трудовете на големите мистици от IX век, живели в Ирак и Египет. В частност ал Мухашиби, Абу-Джазид ал-Бистами, ал-Халя и Дбу- Нин ал-Масри поставят основите на суфи мъдростта – отричаща задълбоченото учене и заела се да води своите последователи до действителната истина.
Дервиши
Суфите предлагат различни практически пътища към знанието, което възхваляват. Повечето включват в себе си различни форми за самодисциплина и самоотричане от предимствата на словото. В началото на IX век последователите на един от тези съвети сформират различни ордени на дервишите.
Бистами дервиши
Най-стар от тези ордени е на Бистами дервишите, сформиран през 874 г., за да следва учението на Абу-Джазид ал-Бистами, починал през следващата година.
Въртящи се дервиши
Най-известен от всички ордени е Мевлеви, основан от Джалил ал-Дин Рюми (1207 – 1273), известен поет от Централна Азия. Рюми е забелязан и обучен от дервиша Шам ал-Дин от Табрус, докато двамата живеят в Коня – Турция. Скоро след смъртта на последния, през 1244, Рюми основава ордена, известен като „Въртящи се дервиши“. При церемонията sema те се завъртат бързо около лявата си пета, като държат лактите си широко разтворени. Турското правителство забранява сектата през 1925 г. В музея „Мевлеви“ в Коня може да бъде видян електрически модел на въртящ се дервиш.