Снимки на повърхността на Венера от мисиите „Венера 9“ и „Венера 10“ – АН СССР.
Автор: Светослав Александров
Венера – планетата, кръстена на римската богиня на любовта и красотата. Венера – планетата, считана за сестра на нашата Земя. Както Венера, така и Земята са се формирали от един и същ прахов регион на протопланетарния диск, довел до създаването на Слънчевата система. Те имат еднакъв размер, маса, плътност и обем. Но защо двете планети са толкова различни във всяко едно друго отношение? Земята – покрита с океани и изобилстваща от живот. Венера – самото превъплъщение на ада. Покрита е с облаци, съставени от сярна киселина. Няма океани, а атмосферата е толкова плътна, че задържа топлината до степен, до която температурите на повърхността достигат до над 400 °C.
Човечеството започва да прави открития относно Венера с изобретяването на галилеевия телескоп. През 1610 година Галилео Галилей установява, че подобно на Луната, Венера също има фази. През 1761 година наблюденията на Михаил Ломоносов по време на транзит – когато Венера преминава през диска на Слънцето, доказват, че планетата има атмосфера. През 19-ти век астрономът Джовани Скиапарели пръв установява, че Венера има доста бавно околоосно въртене. Но до началото на радиоастрономичните наблюдения през 60-те години на миналия век мнозина считат, че Венера има биосфера, вероятно съставена главно от горещи джунгли поради близостта на Слънцето. Това предположение е опровергано напълно, когато започват роботизираните полети към планетата – пак през 60-те години.
СССР успява да победи САЩ в надпреварата за изпращането на първия изкуствен спътник и първия човек в космоса. Американците обаче са първите, които осъществяват първия полет до друга планета. През 1962 година автоматичната станция на НАСА „Маринър 2“ прелита край Венера и изпраща важни научни данни. „Маринър 2“ открива екстремно високи температури на повърхостта, богата на въглероден диоксид атмосфера и плътно облачно покривало. Сбогом, джунгли! Сбогом, екзотична флора и фауна! Човечеството бързо се разделя с романтичните си представи за най-близката до нас планета.
На 1-ви март 1966 година съветската сонда „Венера 3“ се разбива на повърхността на Венера. За съжаление на учените комуникационната система се поврежда преди падането и тя така и не успява да предаде никаква научна информация. За сметка на това на 18 октомври 1967 година „Венера 4“ успешно навлиза в атмосферата на планетата, превръщайки се в първия земен апарат, който успява да оцелее през навлизането на чуждоземна атмосфера и да предаде научни данни. „Венера 4“ успява да разгърне парашут и да прати информация за състава за атмосферата (основно въглероден двуокис), но не оцелява докато достигне повърхността. През същата тази година край Венера прелита и американската автоматична станция „Маринър 5“, която успява да изпрати ценна информация за ултравиолетовите емисии от атмосферата. Комбинираните резултати от съветските и американските космически апарати, посетили Венера през 60-те години, показват, че атмосферното налягане е много по-голямо от първоначално очакваното – между 75 и 100 атмосфери.
През 1969 година „Венера 5“ и „Венера 6“ откриват наличието на азот и кислород в малки количества, но все още нито един от тези апарати не успява да достигне до венерианската повърхност безпрепятствено. Това е постигнато едва през 1970 година, на 15 декември, когато „Венера 7“ осъществява първото успешно кацане на Венера и първото успешно кацане на друга планета въобще! Автоматичната станция е в контакт със Земята след кацането си за 23 минути – истински рекорд за това време. Измерва температура на повърхността от 475 °C.
На 22 юли 1972 година каца „Венера 8“. Тази автоматична станция успява да измери скоростта на ветровете – на височина 48 километра над повърхността скоростта надхвърля 100 метра/секунда, а падайки под 10 километра скоростта стихва до 1 метър/секунда.
Интересното е, че всички тези мисии до този момент не предават снимки от Венера! Първите снимки от планетата отбизо са предадени към Земята през 1974 година, когато американската автоматична станция „Маринър 10“ прелита край нея. По-късно СССР също успява да заснеме планетата – през 1975 година в орбита около Венера влизат орбиталните отсеци на „Венера 9“ и „Венера 10“ (които стават първи изкуствени спътници на планетата). А пък спускаемите отсеци на „Венера 9“ и „Венера 10“ успяват да направят първи снимки от самата повърхност. Кацанията на Венера и фотографирането на повърхността на планетата и до този момент остава най-сериозното руско постижение до ден днешен. Снимките на „Венера 9“ и „Венера 10“ са черно-бели.
На 20 май 1978 година НАСА изстрелва много амбициозните мисии „Пайъниър Винъс“ 1 и 2. „Пайъниър 1“ е орбитална мисия, която влиза в орбита около планетата на 4 декември 1978 година. Това е първата мисия, която с радар успява да картографира цялостно повърхността на Венера! Станцията открива, че повърхността е доста гладка, а най-високата планина е кръстена Максуел и е висока 11 километра. Орбиталният апарат успява да работи и да изпраща научни данни от Венера до август 1992 година.
Автоматичната станция на „Пайъниър 2“ (известна още като Мултисонда) се състои от цилиндричен бъс с диаметър 2.5 метра. Към бъса са прикрепени една голяма и три малки атмосферни сонди, чиято цел е да направят измервания на атмосферата. Сондите не са оборудвани с камери и освен това не са конструирани със замисъла да оцелеят след кацането си – само да направят атмосферни измервания. Изненадващо обаче една от сондите успява да достигне повърхността успешно и да предава сигнали от там в продължение на повече от час! Това е първото американско кацане на Венера.
1978 година обаче е малшанс за СССР – тогава „Венера 11“ и „Венера 12“ кацат на повърхността с цветни камери, но и двете не успяват да изпратят никакви снимки поради производствен дефект – защитните покрития на камерите не се отделят след кацането. Въпреки това мисиите не са изцяло провалени – другите инструменти успяват за пръв път да открият гръмотевици и светкавици!
Пикът на венерианските изследвания и големият триумф за съветските учени е през 1981 година, когато „Венера 13“ за пръв път успява да изпрати цветна снимка от повърхността на планетата!
Снимка: АН СССР
Снимка: АН СССР
„Венера 13“ и „Венера 14“, поради висококачествените снимки, са вероятно най-успешните мисии на СССР до друга планета. През 1984 година СССР изстрелва и сондите „Вега 1“ и „Вега 2“, които успяват да разгърнат на Венера спускаеми апарати и въздушни балони. Благодарение на тези мисии са измерени силни ветрове със скорост 240 километра/час. Спускаемите апарати успяват да измерят много детайлно температурите в различните атмосферни слоеве. „Вега 1“ и „Вега 2“, които по-късно успяха да изучат и Халеевата комета и да направят около 1500 снимки на нея, заедно с мисията „Фобос 2“ до Марс, са и последните междупланетни мисии на СССР изобщо. През 90-те години СССР се разпада и оттогава досега Русия не е успяла да проведе междупланетна мисия.
Изучаването на Венера през 90-те години е продължено само от САЩ. На 10 август 1990 година в орбита около планетата пристига „Магелан“. Мисията успява да картографира много детайлно планетата със своя радар. Над 98% от Венера е картографирана с резолюция от 100 метра/пиксел. На 14 октомври 1994 година мисията приключва.
На 11 април 2006 година в орбита около Венера пристига европейската автоматична станция „Винъс Експрес“. Тя работи до януари тази година и е изключително успешна. Успява да открие озонов слой. Изненадващо е открит и много студен слой високо на височина 125 километра в атмосферата, с температури от -175 °C. Независимо от горещите температури на повърхността, в рамките на този висок слой би могло да се наблюдава дори снеговалеж. „Винъс Експрес“ успява да установи, че в рамките на милиарди години Венера е загубила огромно количество вода. Каква тъжна съдба има тази планета!
Макар че през последните няколко години САЩ не са имали мисия, посветена специално върху изследванията на Венера, няколко автоматични станции успяват да я посетят транзитно. През 1998 и 1999 г. „Касини“ посещава Венера на път към Сатурн. Също така през 2006 и 2007 година „Месинджър“ двукратно успява да посети Венера на път към Меркурий – вторият от които едва на разстояние от 325 километра от облачните слоеве.
И така, стигаме до последната мисия – „Акатсуки“. Тя бе изстреляна към Венера през 2010 година, но тогава не успя да влезе в орбита. На 7-ми декември има свой втори шанс и ако всичко е наред, ще се превърне в поредния земен изследовател на планетата.
А бъдещето? Различни държави имат проекти за изучаване на Венера. Русия проучва мисията „Венера-Д“. Тя бе отлагана многократно. Щеше да лети в началото на това десетилетие, но поради различни причини, на които няма да се спираме в тази статия, полетът е отложен минимум до 2024 година. Индия също планира в периода 2017-2018 година да изстреля мисия към Венера. НАСА може да одобри нова венерианска мисия догодина, която ще бъде изстреляна в началото на 20-те години.
Макар и пренебрегвана и считана за скучна, Венера може би все още има вълнуващи тайни, които предстои да разкрие пред човечеството.
Източник: www.cosmos.1.bg