Нашата планета изглежда като гигантски цветен картоф, носещ се в космическото пространство. Това показват данните, събирани от пролетта на 2009 г. насам от най-ниско летящият научен спътник – Изследовател на гравитацията и циркулацията в океаните (Gravity and Ocean Circulation Explorer или GOCE). Проектът е на Европейската космическа агенция (ESA).
Земното притегляне не е еднакво навсякъде. То е най-силно в жълтите области, а най-слабо – в сините. Понеже става дума за нищожни отклонения, за по-добър визуален ефект разликите в изображението са подсилени 10 000 пъти.
Учените казват, че тези данни ще създадат еволюция в нашето разбиране за земната гравитация и за начина, по който се развиват някои основни процеси на Земята.
Според учените, земната гравитация се влияе от различни промени в структурата и топографията на планетата. Известно е, че тя не е идеална сфера и е малко по-изпъкнала около екватора си, поради което гравитацията там е малко по-слаба от тази на полюсите. Но въздействие оказват още фактори като газови полета, натрупвания на минерали, скални формации, както и от случващото се под земната кора.
Информацията от сателита може да помогне да бъдат разбрани по-добре вулканичната и земетръсната активност, както и механизмите и ролята на океанските течения. Земетресението в Япония от 11 март би трябвало да е засечено като огромно преместване на тектонични плочи със съответни последици за гравитационната картина в този район.
От техническа гледна точка, формата на планетата Земя не е нито плоска като дъска за хляб, нито пък е идеална сфера като билярдна топка. Земята е сплескана откъм полюсите си, а повърхността й е релефна. Учените наричат планетата ни с термините геоид, сфероид и елипсоид. Геоидът е неправилно кълбовидно тяло, което съвсем малко се различава от ротационния елипсоид.
За моделирането на представения геоид са използвани данни, събирани 6 месеца. А през есента ще се появи друго, още по-прецизно изображение.
„Свидетели сме на напълно нова информация, в области като Хималаите, Югоизточна Азия, областта на Андите и в Антарктика.”, казват учените.
Формата на океаните и моретата би била твърде различна от сегашната, ако ги нямаше ветровете, теченията, приливите и отливите.
Нека припомним някои физически характеристики на Земята:
– Екваториален диаметър – 12 756 kм
– Полярен диаметър – 12 714 kм
– Среден диаметър – 12 746 kм
– Екваториална обиколка – 40 075 км
– Площ – 510 065 285 kмІ
– Обем – 1,0832 Ч 1012 kмі
– Маса – 5,9736 Ч 1024 kг
– Плътност – 5 515 kг/мі
Ключовият апарат за успеха на този проект е изведеният в орбита през март 2009 г. спътник. Той е с дължина 5 метра и се движи на височина от около 250 километра, което го прави най-ниско летящият научен космически апарат. Понеже той се „отърква“ в най-горните слоеве на атмосферата, се налага коригиране на орбитата му с йонен двигател.
Ръководителят на проекта – Андреа Алазио – го нарича „ферарито на космическите апарати“. Спътникът е снабден с изключително прецизна апаратура за измерване на земното притегляне и има гориво, което би му стигнало, за да работи до края на 2014 г., но програмата е финансово разчетена само до 2012 г.
Автор: Неделин Бояджиев
По материали от: http://www.bbc.co.uk/