Джудит, Джудит, Джудит – запомнете нейното име. Тя се казва Джудит и въпреки че не може да говори и да произнесе своето хубаво име, тя има пълното право да го притежава. Но селището Розуел Стейшън е прекалено малко и прекалено затворено, за да може да се справи с историята, която Джудит носи със себе си и предпочита да се преструва, че не я вижда, чува и дори не познава, подминавайки младото момиче и възприемайки я за предмет – камък, дърво, бала със сено, но не и красива девойка, преживяла кошмар и мъчеща се да оцелее.
Тя е млада, усмихната и пее като славей. От дете е влюбена в своя най-добър приятел Даръл и някак знае, че някой ден сърцата им ще се свържат в съюз, но най-добрата приятелка на Джудит е намерена мъртва, а самата тя изчезва за четири години. Четири дълги години, в които Даръл и останалите й съседи я издирват, тя е заключена в колиба, много далеч в гората и се надява някой ден да избяга от своя мъчител. Но преди да я пусне да си върви, той трябва да се убеди, че тя никога няма да разкрие тайната му. И тя никога няма да разкаже какво се е случило с нея и кой е извършителят на двете престъпления.
„Цялата истина в мен“ е изключително интересен и смел роман, играещ си с формата и съдържанието, малко мрачен, но същевременно озарен от силните чувства, които живеят в Даръл и Джудит. Книгата споделя историята от първо лице единствено число – като дневник, в който главната героиня най-после може да разкаже всичко, което се случва в нея. А там се бори мракът на миналото и светлата мечта за добро бъдеще, което ще се случи въпреки всичко. Но точно сега градът е в опасност, а Джудит е тази, която може да промени хода на събитията и именно нямото момиче трябва да разкаже истината на всички.
Една мистерия, след прочита на която, се почувствах мъничко отрезвена, защото си припомних старата истина – че нищо не е такова, каквото изглежда…
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/
