Исак Албенис (1860-1909)
Талантливият испански композитор и блестящ виртуоз-пианист Исак Албенице роден на 29 май 1860 г. в гр. Кампродон, провинция Каталония, Испания. Още съвсем малък той изявява своето необикновено изпълнителско дарование, на четири години изнася клавирен концерт, изпитва страстно желание да учи музика. На шестгодишна възраст учи пиано в Париж при видния педагог Мармонтел. Връща се в Испания, но още твърде млад проявява необикновен стремеж към самостоятелност и приключения и целият му живот протича бурно и динамично. На десет години избягва от бащиния си дом, а две години по-късно избягва в Америка. След завръщането си от Америка учи в Лайпциг композиция при К. Райнеке, след това в Брюксел при Геварт. Музика изучава също при Дюпон и Брасен. Албениц проявява изключителни пианистични дарби. В Брюксел получавапърва награда на конкурса за пианисти-виртуози, и то от такива прецизни членове на комисията като Антон Рубинщайн и Ханс фон Бюлов. До 1890 г. Албениц развива огромна концертна дейност в Европа и Америка. Става един от най-известните пианисти, наричат го „испанския Лист“. Изключително виртуозно свири произведения на Лист, Шуман, Шопен, Скарлати. Изпълнението му се отличава с голям размах и декоративност. Пианистичната дейност на Албениц има голямо значение за музикалния живот в Испания — популяризира сред испанската публика много класически произведения, неизвестни за нея дотогава. Постоянното му местожителство е Мадрид и Барселона, но много често пребивава и в Париж. Една среща с Лист в 1880 г. се оказва решителна за неговата кариера. Почувствал у Албениц изключителна сила, Лист му разкрива голямото значение на националния фолклор за композиторското творчество и го насочва към композиторска дейност. За това помага със съветите си и Ф. Педрел. От 1894 г. Албениц заживява постоянно в Париж и френската музика му оказва силно влияние. Най-непосредствено му въздействат Пол Дюка, Цезар Франк, Шосон и особено Клод Дебюси. Последните години от живота си композиторът прекарва мъчително, на легло — не може да свири, да ходи. Умира на 18 май 1909 г, в Париж на49-годишна възраст. Въпреки сравнително краткия си живот Албениц има зад себе си тридесетгодишна артистична дейност. Създава около 500 произведения,между които няколко опери, оперети, оркестрови пиеси и песни. Най-голямо значение имат клавирните му произведения. Много от сценичните му творби са писани в стила на испанския национален театрален жанр „царцуела“. Още в най-ранните си творби — „Испанска рапсодия“ за пиано и оркестър и 12-те клавирни пиеси, Албениц пресъздава националния характер на испанската народна музика. Той се утвърждава като родоначалник на новата испанска композиторска школа най-вече с „Испански напеви“,„Испански танц“, сюитите за пиано „Испания“ и „Иберия“, в които отразява испанския живот и испанския дух, живописния пейзаж и танцовите ритми в различни испански области. Албениц изгражда творчеството си върху основата на най-характерните испански танци. В него претворява танцовия стил „Фламенко“, в много случаи възпроизвежда характерното звучене на испански народни музикални инструменти, особено на китарата. Съчетава песенни с танцови мелодии,което прави музиката му особено изразителна и темпераментна. Исак Албениц е и първият испански композитор, в чието творчество се чувства влиянието на импресионизма и особено на Дебюси. Той приобщава испанската музика към световната музикална култура. Под неговото благотворно влияние творят и следващите големи национални композитори — Енрико Грандос, Мануел де Файя и други, които създават испанската музика през миналия век.
Кратък списък на по-важните творби на Албениц:
Опери /между които „Пепита Хименес“ и незавършената трилогия „Крал Артур“/; оперети: оратория „Христос“; рапсодия „Каталония“ за оркестър/и за соло пиано/. Пиеси за пиано — около 300, между които сюита от 12 пиеси „Иберия“; 12 характеристични пиеси; „Испанска сюита“ от 8 пиеси; пет пиеси„Испански напеви“; шест пиеси в цикъла „Испания“; шест испански танца;две старинни сюити и др.
