Първите книги

Portuguese-thumb-300x340-2999

Книга на първите

„Произход на епохите“, написана от неизвестен автор през II в. пр. Хр., е най-ранната книга за първите, една от поредицата такива книги, публикувани в Китай до XVIII век. По-голямата част от „Произход на епохите“ би приспала съвременния читател, тъй като описва надълго и нашироко родоначалниците на почти забравени днес династии и известни фамилии. Има един важен раздел, посветен на културата и изследователската работа.Със своите неколкостотин статии „Произход на епохите“ е една от най-малките книги за първите. Най-голяма е „Изследване на нещата – огледало на началата“ – 10 тома, публикувани в Китай през 1735 г.

Илюстрирани книги

Най-старата съществуваща пиеса, написана в Египет около XXI в. пр. Хр., съдържа най-старите запазени илюстрации на книга. Те са оцелели върху папирусен ръкопис, за който се смята, че е преписан няколко века по-късно. Това бил активен период за книгоиздаването. Изрисуваният папирус вероятно е само един образец от техника, възприета някъде по това време.

Енциклопедия

Марк Теренций Варон (116-27 г. пр. Хр.) бил най-компетентният и плодотворен учен сред латините. През I в. пр. Хр. той написал две пълни енциклопедии. „Миналото в човешките и божествените неща“ е завършена през 47 г. пр. Хр. и съдържа 41 кратки книги. Първата е въведение и ръководство. Следващите 24 покриват огромен обхват от теми, засягащи четири основни проблема, развити всяка в по шест книги и свързани с въпросите: „Кой“ (хора), „Къде“ (места), „Кога“ (времена), и „Какво“ (дела). Останалите книги са посветени на свещеници, храмове, фестивали, игри, военни дела и богословие. Другата му енциклопедия, „Дисцип-линариум“, се състои от 11 книги и не може да се определи кога е написана. Тя засяга главните отдели на либералното обучение под заглавията „Граматика“, „Диалектика“, „Риторика“, „Геометрия“, „Аритметика“, „Астрономия и астрология“, „Музика“, „Медицина“ и „Архитектура“.

Речник на цитатите

„Пълна подредба на цветната дъбрава“, написана на китайски от Хсю Миен през 530 г. след Хр., е първият в света речник на цитатите и включва обширна подборка от китайската литература и риторика до времето на автора. За съжаление книгата е изгубена.

Биографичен речник

„Китаб ал Табакат ал-Кабир“ – „Великата книга на класите“ от арабския учен Ибн Сад (починал през 845 г. след Хр.) – е най-старата биографична творба, която е толкова обширна, че може да бъде смятана за речник. Неговите многобройни томове разказват за живота и фактите, свързани с хиляди важни личности от всички части на ислямския свят, започвайки с пространен обзор върху живота на Мохамед (умрял през 632 г. след Хр.). Включени са съвременници на Мохамед и по-късни значими личности чак до времето на Ибн Сад с подробности за техните писания, професии, пътувания, връзки и съюзи, факти и вярвания. Повечето от проучванията са направени на Арабския полуостров и в Ирак.

Книга за спортните постижения

В края на V в. пр. Хр. гръцкият спортен ентусиаст Хипиас проучва, написва и публикува книга за победите на Олимпийските игри от началото на тяхното съществуване до негово време. Този опис е изгубен и няма на-чин да се разбере дали е включвал нещо друго освен основните спортни рекорди. Може би е съдържал и друга информация, тъй като някои гърци са проявявали склонност към изброяването на изключителни постижения, които включвали не само атлетически подвизи, а и драматичните представления и туристическите атракции.

Биография

В наши дни малко хора знаят името на Евагорас, умрял през 347 г. пр. Хр. Онова, с което е бил известен, е, че е бил управител на остров Кипър и че е успял да задържи позициите си чрез способна дипломация, като водил предварително загубена война срещу Персийската империя, но постигнал изгоден договор. Един негов поклонник, атинският оратор Изократ (436-338 г. пр. Хр.), избрал Евагорас за обект на първата биографична книга, позната на литературата – малка творба, която се нарича „Евагорас“ и е написана скоро след смъртта му.

Автобиография

Аратий от Сицион (271-213 г. пр. Хр.) бил политик, войник и дипломат от Южна Гърция, който успял да завърши своята автобиография, преди да бъде отровен и да умре. Неговите мемоари, макар и достойни за похвала, задето отбелязват слабостите на автора, са обидно критични към хората, които той не е харесвал.

Историческа книга

 Бащата на историческата книга е Херодот (роден през 485 г. пр. Хр.), грък от Халикарнас в днешна Турция. Неговата „История“ е един много увлекателен и добре написан разказ за Гърция, Западна Азия и Египет, проследява историята на Персийската империя и нейните войни с Гърция. Оттогава насам Херодот е бил критикуван, че е записвал всичко, без да се замисля за достоверността му – слабост, която той самият признава:

„Що се отнася до мен, въпреки че съм длъжен да
запиша това, което ми е казано, не съм длъжен да
вярвам в него. Нека това мото да важи за цялата моя
история.“

Книга с исторически документи – христоматия

Китайската „Книга на документите“ е първият в света подбор на исторически документи. Тя представлява сборник от най-важните речи, документи, съобщения и официални изявления от средата на III хилядолетие пр. Хр. до VII в. пр. Хр. Когато „Книгата на документите“ е била създадена в Северен Китай през VI в. пр. Хр., историческата книга, както ние я познаваме днес, не е съществувала. Имало е кратки хроники, които са регистрирали отделни събития, но само „Книга на документите“ дава светлина върху причинно-следствени връзки и върху историческия развой.

Отдел на историческите записи

През 660 г. след Хр. в китайската столица Чан Ан династията Тан основава специален отдел към административния апарат с цел да се записва историята. Многобройните служители имали за задача да събират факти и официални писмени документи от всякакъв вид, да записват миналото в официална история, да правят пълни записки за настоящето, които да бъдат от полза за следващите историци. Хората, занимаващи се с това, не са позволявали на управляващите да виждат документите за тяхното време и някои от владетелите изгаряли от любопитство. Преди това от време на време правителството е назначавало отделни историци и хроникьори, но не е имало постоянен исторически отдел.

Книга с вицове

„В Лу един мъж с дълъг прът се мъчел да влезе през градската порта. Но както и да държал пръта – нагоре или напряко – не можел да мине. Вече не знаел какво да прави. Тогава при него дошъл един старец и му дал съвет, който той последвал: „Аз може да не съм мъдрец, но имам много опит. Защо не счупиш пръта на две и не го прекараш по този начин?“

Това не е най-старият виц, който е публикуван някога, и има хора, които смятат, че не е и най-смешният. Той е намерил своето място тук като образец от първата книга с вицове, която се нарича „Букет от вицове“ и е от Хан Дан Джън, живял в края на династията Хан.

Наръчник по секс

Ако съдим по публикуването им в последните десетилетия, наръчниците по секс, изглежда, жънат огромен успех. Но малко такива наръчници от миналото са оцелели – рано или късно обществата минават през един период на въздържание, когато всякаква такава похотлива литература изчезва. Китайска библиография от 100 г. пр. Хр. изброява осем различни любовни наръчника, които съществували по онова време, но никой от тях не е оцелял. Два са се казвали „Пътят на Ин“ („ин“ е женската същност), а техни автори са били Рън Чен и Уу Чен. Идеята най-вероятно е узряла по време на литературния разцвет през IV и III в. пр. Хр., но коя книга е била първата и кой специалист я е написал, не се знае. (Най-старият оцелял любовен наръчник е индийската „Кама Сутра“ на Ватси-яна, която може да е от I в. след Хр. Тя представлява обобщение на по-ранни книги, писани на същите теми, като техните дати на написване не са посочени. Така че е възможно Индия да е имала любовен наръчник не по-късно от Китай.)

Ругатни

Може би нещо може да бъде научено за човешката природа от това какво са решили да включат писателите в най-древните оцелели литературни произведения. Ако е така, то от многобройните ругатни в древната литература на Месопотамия, написана на клиновидното писмо (1, 1) на шумерския език, може да бъде направено доста печално заключение. Тези творби, съчинени вероятно малко преди 2000 г. пр. Хр., са във формата на диалози, в които героите си разменят унищожителни хули. Двете намерени творби – „Диспут между двама завършили училище“ и „Кавга между две дами“ – могат да предложат на съвременния читател богат избор от клевети.

Книга за архитектурата и строителството

Първата книга за архитектурата е написана през V век пр. Хр. от гръцкия автор Силен. В нея се описват пропорциите в дорийския стил на класическата архитектура. Най-ранната работа върху отделна сграда била също в Гърция през V век пр. Хр., дело на Теодор -храма на Хера на о. Самос.

Книга за актьорско майсторство

За съжаление най-старата книга за актьорско майсторство не е оцеляла. Гръцкият философ Теофраст (370-286 г. пр. Хр. ) бил неин автор. Той наследил Аристотел като ръководител на Перипатетическото училище в Атина. Теофраст е писал книги за много различни неща, включително за любов, за болестта на потенето и косата. Неговата книга за актьорското майсторство била озаглавена „За актьорското майсторство“.

Книга за храненето

В началото на III в. пр. Хр. гръцкият диетолог Дифило, лекар от егейския остров Сифнос, пише книгата „Храна за здравите и за болните“. Той изследва голям брой хранителни продукти и коментира тяхната смилаемост, хранителни качества, ползи и странични ефекти. Тази книга не е запазена.

Готварска книга

Големите майстори-готвачи на древна Гърция започват да пишат готварски книги от около 400 г. пр. Хр. Първият е Митекус, чиято книга „Сицилианска кухня“ е популярна в гръцкия полуостров и е коментирана от Платон. По онова време Сицилия е прочута с изисканите си ястия, но нито една от тези първи книги с рецепти не е запазена, така че древната сицилианска кухня може да бъде възстановена само частично от някои фрагменти. В „Сицилианска кухня“ има рецепта от Лидия (днешна Турция) за сос с подправки и рецепта за готвене на змиорка (пържена с олио и сирене), но останалата част от съдържанието й е неизвестна.

Друг грък, Терписон, вероятно от Сицилия, е съвременник на Митекус. Той ръководи готварска школа и пише книга със заглавие „Гастрономия“. Това е първият учебник по готварство, който включва сведения за различни хранителни вещества, откъде идват и как могат да се съчетават.

Каталог
Римският автор Матий е като баба Смит на древността – той е известен на съвременниците си преди всичко със създаването на нов сорт ябълки. Матий е пионер и в книгоиздаването. През I в. пр. Хр. той пише книга за доставките, как да се отнасяме с готвачите, сервитьорите, барманите и обслужващия персонал. За съжаление и книгата, и сортът ябълки са изчезнали и всичко, което ни е останало, е една рецепта на негово име за свинско с ябълки.

Менюта

На гръцките тържества в класически времена (около V в. пр. Хр.) е станало обичай, когато гостите заемат местата си, да им се дава дъсчица със списък на блюдата.

Книга за етикета

Книги за етикета са публикувани в Китай след основаването на династията Джо (около 1100 г. пр. Хр.) и преди времето на Конфуций (551-479 г. пр. Хр.), който е оставил коментари върху тях. Поради по-късните промени е невъзможно да се каже коя книга се е появила първа. Едната е „Обобщение на правилата за приличие“ от Джу Ли. Тя включва общо описание на целта на етикета и в подробности обяснява въпроси като как да се обръщаме към хората, как да ходим на гости, как да влизаме в стая, без да изненадваме тези, които са в нея, какви имена да даваме на децата, как да подреждаме маса, как да се храним в заведения, да не караме прекалено бързо по улиците на града и много други неща. Другата книга е „Церемония и етикет“ от Йи Ли, която може да е по-стара и се занимава със специални събития, като сватби, сбирки за пиене, състезания по стрелба с лък, държавни посещения, погребения и жертвоприношения.

Книга по градинарство

Въпреки че в древната литература се срещат възторжени описания на градини, не е известно да е имало книга, посветена на тази тема до доста късно време. Първата е „Книга на Вей Ван за цветята и дърветата“, написана около 500 г. след Хр. Въпреки че е написана на китайски, авторът Тау Ба Син е от могъща фамилия на варвари от Тоба, които покоряват част от Северен Китай.

Свързани статии