През XIX век швейцарският специалист по естествена история Жан Луи Агаси (1807 – 1873), след като разгледал глетчерите в планинските райони, разбрал, че е имало праисторическа ледникова епоха. Той открил теренни форми, широко разпространени в умерените ширини, които трябва да са били създадени под действието на ледници преди много години, и разбрал, че преместването на ледниците би могло да обясни защо изолирани скални маси са намирани на големи разстояния от техния родителски материал. През 1837 г. той изложил своята теория, че по време на ледниковата епоха по-голямата част от сега обитавания свят е била покрита с лед и сняг – теория, която публикувал в книгата си „Ледници“ (1840). Неговите предишни изследвания са го изправили пред дилемата, измъчвала християнските естествоизпитатели: ясен запис на живот върху вкаменелости преди библейското Сътворение. Ледниковата епоха предложила решение на Агаси, който казал, че тя е унищожила всички живи форми, оставяйки пуста земя за новия акт на сътворение от Господ.
