Първите хиперреалистични художници били гърци от началото на IV век пр. Хр. – Зиуксис от Хераклея и неговия по-млад съвременник Пархациус от Ефес (днешна Турция). Още с началото на кариерите си те спечелили голямо възхищение заради точността на рисунъка си и контрола им над дълбочината и цвета. Обаче възникнал спор, с който може би те достигнали степента на хиперреализма. Зиуксис започнал с картина, изобразяваща грозде, която изглеждала толкова истинска, че когато я изложил, тя привлякла птиците. Радвайки се на успеха си, той подтикнал и Пархациус да дръпне завесата на своя дебют. Пархациус обаче спечелил аплодисментите, възползвайки се от Зиуксис, защото неговата дебютна картина изобразявала завеса. Няма доказателство, че двамата са пожънали кой знае какъв успех, когато са рисували одушевени предмети. Когато Зиуксис по-късно нарисувал момче с грозде, той бил разочарован, защото птиците отново били привлечени от гроздето. Когато не се уплашили да дойдат по-близо до картината, вече му било ясно, че не може да рисува момчета толкова добре, колкото грозде.