Хуманност
Хуманността като мярка за това кое е нравствено правилно е формулирана върху плоча от Месопотамия, датирана около 2000 – 2700 г. пр. Хр. Тя се появява в пасаж, писан от един книжовник, ядосан от ужасното поведение на сина си. „Защото ти не се обръщаш към своята хуманност, душата ми е развълнувана като от зъл вятър.“ Думата, преведена като хуманност, е namulu. „Нека твоята хуманност те въздигне“, е заключението на сърдития автор – едно пожелание в съгласие с хуманната философия, появила се по-късно при много по-развити култури.
Снимка: www.wakingtimes.com
Хуманизъм
Гръцкият философ Протагор (485 – 415 г. пр. Хр.) от Абдера е първият агностик и е известен най-вече с афоризма си: „Човек е мярката на всички неща“. Той е авторът на първата открито антропоцентрична философска теория. Преди него хуманността е била разбирана като власт на морала, а нейните норми оформят базата на класицизма на Конфуций. Протагор отива по-нататък – той отрича съществуването на всички норми или приемливи авторитети извън оценката на човека.
Антихуманизъм
Диаметрално противоположното мнение е изказано в Китай около 500 г. пр. Хр. от Лао Дзъ – основателя на даоизма. Той проповядва, че човек трябва да се откаже от всякакви преценки и дискусии върху теми, които хората смятат за важни. Според даоизма да си човек означава просто да си една от многото форми на съществуване и при това не от първостепенно значение за всичко живо или дори за човешкия род. Алтернативата на човека е само да насочи мисълта си към дао, начина на проява на естеството.