Автор: Ирина Цветанова
Хомосексуалиста е въпрос които се разглежда свободно от началото на 20 век , а съществува под различни форми както поведенчески така и болестни състояния в следствие от подтискане на сексуални потребности,( които се получават от прекалена социална желателност и надрастващ нормалното Свръх Аз), през цялата човешка история. Множество фактори могат да окажат влияние върху половата ориентираност на децата и следващото полово развитие до напълно оформен полов и сексуално ориентиран индивид.
Теорията на Зигмунд Фройд за детската сексуалност ни дава много отговори на въпроса от къде се поражда детската хомосексуалност и как се проявява тя. Според Фройд детето преминава през период от неговото развитие свързан със сексуалността наречен Едипов компплекс при момчетата и комплекс на Електра при момичетата. Накратко обяснено така че да не се отклоняваме от темата , тези комплекси представляват следното: Едиповият комплекс при мъжете е специфична привързаност към родителите или любов, нежност и привързаност към майката а от друга страна ревност и ненавист към бащата, желание за подражение на неговата сила и мъжественост. При комплекса на Електра същата зависимост, любов, нежност при момичетата се проявява към бащата, а ревността, ненавистта и същевременно подражанието на женствеността и красотата към майката. Тези процеси протичат по този начин при нормалното сексуално развитие на децата при нормални семейни условия ( когато са налице и двамата родители в семейството). Когато не протече нормално този етап от живота на детето се получават усложнения. Тук можем да говорим за хомосексуалност, бисексуалност, извратеност, феминизъм, съдизъм, мазохизъм. При отсъствието на бащата по време на едиповия комплекс или неговото нехайство за семейството е много вероятно сексуалното развитие да се превърне в хомосексуалност. В този случай обекта на мъжественост го няма и детето не може да се опитва да имитира тази мъжественост, напротив тук има само примера на жената(майката). Логиката на Фройд е вместо това влечение към майката – жена да го направи хетеросексуален, момчето започва да се идентифицира с нея, влизайки в нейната роля се феминизира(става женствено) и започва да търси за сексуален партньор момчета, които да „играят” него самия или от които да получи силата, мъжествеността, която му е липсвала от бащата.
При момичетата при същата липса на мъж (баща) в семейството и нарушаване на комплекса на Електра се получава едно мъжко възпитание от страна на майката. Тя върши както женските така и мъжките функции и задължения в семейството. Тя е жената- мъж и това е примера на подрастващото дете ,който то усвоява и при оформяне на сексуалната си ориентация то започва да търси както женското така и мъжкото в пратнъора си. В най- добрия случай женствен мъж с женствена физика и характер, но в повечето случаи обекта на търсене е мъжествена жена подобие на майката. Ако бащата в семейството е представлявал не мъжествеността в истинския смисъл на думата(силата, увереността, закрилата, спокойствието), а мъжествеността в смисъла на насилника, алкохолика, властващия мъж, тогава сексуалните отклонения при момичето представляват следствие от феминизъм, непоносимост към мъжете породена точно от този лош пример в детството.
Бисексуалността Фройд е обяснил с примера на наречените от него инвертирани гърци, където в повечето случаи сексуален обект са били момчетата. Тогава при сексуалната ориентация момчетата са търсели и виждали в другите момчета сходните със жената , женственост и нежност както във физическите белези( поради още неоформената мъжественост) , така и в женските характерови и душевни качества свенливост, неопитност, сдържаност, чувствителност( отново поради неоформената все още мъжественост). Това показва че те търсят женски качества в мъжкия пол и тук се проявява бисексуалността. Когато тези деца( малки момчета ) пораствали и ставали зрели мъже, те продължавали да имат тази сексуална ориентация както към жени така и към малките женствени момченца.
Този проблем разгледан от друга гледна точка ни дава информацията, че детската сексуална ориентираност се проявява в годините на пубертета когато те активно започват да се интересуват от другия или от същия поли как да интимничат с него. Има един период в който половете активно дружат и се сближават помежду си момче- момче и момиче- момиче. Това се получава от неосъзнатия страх от непознатата все още промяна в другия пол. Така връзката в този период между двата пола е само сексуалния инстинкт и когато той при отделни деца липсва, те започват да осъзнават че нещо в тяхното развитие не е нормално. Тогава се проявяват появилите се в детството травми в случай на сексуални отклонения. Децата като незрели индивиди започват да вървят против себе си и своите истински потребности защото се чувстват застрашени от обществото като поддържат сексуален контакт не с пола които ги привлича. В зависимост от това колко силно е развит Свръх Аза ,тази проява на обществена желателност приключва в момента в който детето стане зрял мъж или жена и предпочете собствените си желания пред тези на социалната среда или продължава да пренебрегва себе си и се появява една постоянна базисна тревожност която го съпътства.
Стигаме до заключението че главен фактор за появата на хомосексуализма при децата е семейството, семейната среда и как тя влияе върху детето. Много е важно какво е общуването в семейството и как се осъществява то( по какъв начин). Как е обяснено на детето за половете и половото влечение. Как противоположния пол от страна на родителя се отнася към детето и какво възпитание му налага.
Побликувана е и в списание Психология за родители
Източник: nauka.bg
