Първият брой на първото списание, „Journal des Scavans“ („Списание за образованите“), излиза в Париж през януари 1665 г. Списанието включва информация за нови книги, обзори за развитието на хуманитарните и естествените науки, новини от съда и университета и некролози.

Ежедневен вестник

Когато най-накрая започнал да излиза ежедневен вестник, той бил наречен по подходящ начин, но без много въображение – „Ежедневник“ („Acta Diurna“). Вестникът се издавал от правителството в Рим от I в. пр. Хр. до V в. след Хр. Повече е приличал на модерен вестник и е включвал новини, избрани моменти от решенията на Сената и съдебни процеси, официални прокламации, рождени дни и некролози, финансови репортажи, спортни вести и резултати и фантастични и чудновати истории. Това е първият вестник, който е имал голяма и постоянна редколегия, включваща репортери, чиновници и издатели, които са се наричали „актуарии“. Разпространявал се, като копията всеки ден се окачвали на табла, поставяни на по-посещаваните места.

Разпространение на вестниците

В по-късни времена вестниците, които информирали за действията на правителството, се обединили във вестник „Метрополитен репортер“, познат в Европа като „Пекинска газета“. Бил разпространяван безплатно за висши чиновници и за правителствените служби извън империята и бил даван като възнаграждение на ограничен кръг от писари. Вестникът съдържал общи новини, законови разпоредби, декрети и прокламации, статистики и информация за императорското семейство. Най-интересни са коментарите и критиките на правителствената полиция и на по-висшите министри, адресирани до императора от официалните власти. В някои периоди, като по времето на династията Сън (960 – 1279 г. след Хр.), тези критики са били доста злостни, така че вестникът отбелязва и необичайния прецедент да е органът, в който правителството публикува нападки срещу собствената си политика и служители. По време на династията Сън отпечатването на вестници преживяло умерен разцвет и се появили множество евтини вест-ничета. Имало и един по-организиран и уважаван вестник, който се занимавал с клюки и сензации -„Дребни случки“. Масово разпространение на един-единствен вестник из цялата Китайска империя било постигнато по-късно, когато с местните печатари били сключени договори за публикуване на популярното издание на „Джин Бао“, като се възпроизвеждат изпращаните от Пекин копия. По време на династиите Мин (1368 – 1644) и Чин (1644 – 1911) те се отпечатвали през ден, като основното ежедневно издание било съкращавано, или може би трябва да кажем цензурирано. Така едно и също издание можело да се купи от единия до другия край на империята за символична цена.

Информационна агенция