Първият вестник
Първите редовни вестници не са били като тези, които четем днес. Това били написани на ръка върху папирусна хартия репортажи, разпращани на абонати, включително местни хора и пътешественици, които искали да бъдат в течение на новините у дома си. Това вероятно започнало на гръцки език в космополитните центрове на елинистичното време (след 323 г. пр. Хр.) като Александрия. През I в. пр. Хр. вестници от този вид, написани на латински, се разпращали из цялата Римска империя.
Първото списание
Първият брой на първото списание, „Journal des Scavans“ („Списание за образованите“), излиза в Париж през януари 1665 г. Списанието включва информация за нови книги, обзори за развитието на хуманитарните и естествените науки, новини от съда и университета и некролози.
Ежедневен вестник
Когато най-накрая започнал да излиза ежедневен вестник, той бил наречен по подходящ начин, но без много въображение – „Ежедневник“ („Acta Diurna“). Вестникът се издавал от правителството в Рим от I в. пр. Хр. до V в. след Хр. Повече е приличал на модерен вестник и е включвал новини, избрани моменти от решенията на Сената и съдебни процеси, официални прокламации, рождени дни и некролози, финансови репортажи, спортни вести и резултати и фантастични и чудновати истории. Това е първият вестник, който е имал голяма и постоянна редколегия, включваща репортери, чиновници и издатели, които са се наричали „актуарии“. Разпространявал се, като копията всеки ден се окачвали на табла, поставяни на по-посещаваните места.
Разпространение на вестниците
В по-късни времена вестниците, които информирали за действията на правителството, се обединили във вестник „Метрополитен репортер“, познат в Европа като „Пекинска газета“. Бил разпространяван безплатно за висши чиновници и за правителствените служби извън империята и бил даван като възнаграждение на ограничен кръг от писари. Вестникът съдържал общи новини, законови разпоредби, декрети и прокламации, статистики и информация за императорското семейство. Най-интересни са коментарите и критиките на правителствената полиция и на по-висшите министри, адресирани до императора от официалните власти. В някои периоди, като по времето на династията Сън (960 – 1279 г. след Хр.), тези критики са били доста злостни, така че вестникът отбелязва и необичайния прецедент да е органът, в който правителството публикува нападки срещу собствената си политика и служители. По време на династията Сън отпечатването на вестници преживяло умерен разцвет и се появили множество евтини вест-ничета. Имало и един по-организиран и уважаван вестник, който се занимавал с клюки и сензации -„Дребни случки“. Масово разпространение на един-единствен вестник из цялата Китайска империя било постигнато по-късно, когато с местните печатари били сключени договори за публикуване на популярното издание на „Джин Бао“, като се възпроизвеждат изпращаните от Пекин копия. По време на династиите Мин (1368 – 1644) и Чин (1644 – 1911) те се отпечатвали през ден, като основното ежедневно издание било съкращавано, или може би трябва да кажем цензурирано. Така едно и също издание можело да се купи от единия до другия край на империята за символична цена.
Информационна агенция
През 1835 г. Шарл Ава открил първата информационна агенция, която снабдявала френските вестници с новини, събирани от репортерите на агенцията. В частност Ава се радвал на достъп до информация от правителството, която агенцията подавала на вестниците.
Печатан вестник
„Подбрани репортажи на Кай Йеуон“, изглежда, има претенцията да бъде първият печатан вестник. Той започва да се публикува в град Чан Ан в периода Кай Йеуон (713 – 741 г. след Хр.) на династията Тан като официален орган на централното правителство. Оцеляло копие от оригинално издание е най-старият останал печатан вестник. Друг вестник от Чан Ан от тези времена, „Столичен репортер“ (Di Bao), публикуван от Бюрото за официални доклади, е конкурент за правото да е първият отпечатан вестник. Вестници с името „Di Bao“ са издавани от различни частни и официални издатели от II в. пр. Хр. (преди да е известно печатането) и не е ясно кога Танският „Di Bao“ е бил отпечатан за пръв път.