Любовна поезия

Шу-Син, управник, живял в Месопотамия около 2200 г. пр. Хр., вероятно се е представял много добре, що се отнася до въпросите на сърцето (и на плътта). Две сърцати млади дами са изложили в стихове своите прекомерни чувства на тема женитбата с него. Едната пише на шумерски
„Моите скъпоценни целувки са по-вкусни от мед в любовното ложе, пълно с мед. Позволи ни да се наслаждаваме на твоята красота, Лъве мой, отдай се на моите ласки…“, както и много други неща. Другата не е толкова директна и има малко по-неясен стил:
„Боже мой, като вино сладко е питието на тази мома. Като нейното питие е сладка нейната вулва, благоуханно е нейното питие.
Като нейните устни е сладка нейната вулва, благоуханно е нейното питие.
Сладък е нейният сок, нейният сок.“ Първото стихотворение е от 29 стиха, а второто – от 27.

Елегия

Някъде около 2200 г. пр. Хр. живял в Месопотамия един много сълзливо-сантиментален шумерски поет на име Лудингира, който е оставил на поколенията три стихотворения. Две от тях са елегии. Едната се състои от 112 стиха и в нея се оплаква смъртта на баща му Нана. Другата е от 66 стиха, в които се оплаква починалата му жена Науиртум. Третата от неговите поеми говори за това каква прекрасна майка има той и е написана, докато тя все още е била жива.

Епическа поема

При повечето култури епическата поетична традиция е възникнала постепенно. Епосът се е разраствал и с налучкване се е превръщал в традиция, базирана върху някой популярен герой или върху основата на някоя легенда. След това обикновено опитен поет обработвал избрани части от този материал, пренаписвайки го и споявайки го в едно разширено повествование. Така е станало в древна Месопотамия, когато е била написана в завършената си форма „Песен за Гилгамеш“. Повечето от частите й са съчинени преди 2400 г. пр. Хр. на шумерски език и са записани с клиновидно писмо. Около 2000 г. пр. Хр. те са събрани и записани на вавилонски като самостоятелен драматичен разказ.

Сатира

Сатирични стихове и сентенции могат да бъдат открити тук-там сред най-ранната литература. Но най-старият съхранен откъс чиста сатира е един остроумен вавилонски диалог между господар и роб от някъде между XVI и XI в. пр. Хр. Това е унищожителен коментар върху неравноправните отношения, хората, божествените сили, егоизма, свободната воля, живота и смъртта. Във всеки стих господарят обяснява своето намерение, а после променя мнението си. Робът винаги има убедителен аргумент за решението на своя господар. Обсъжданите моменти включват:
– миенето на ръце и вечерята;
– пътуването в провинцията;
– създаването на семейство;
– отиването в съда;
– оглавяването на революция;
– любовта към жена;
– принасянето в жертва на Бог.
Последните два стиха са следните:
– Робе, чуй ме.
– Ето ме, сър, ето ме.
– Аз ще направя едно публично дарение за моята страна.
– Направете го, сър, направете го.
Този, който прави дарение за своята страна, неговите дела ще бъдат поставени в кръга на бог Мардук.
– Не, робе, аз в никакъв случай няма да правя дарение за моята страна.
– Не го правете, сър, не го правете.
Идете до древните купища от руини и се разходете. Вижте черепите на добрите и лошите. Кой е на злосторника и кой на благодетеля?
– Робе, слушай ме.
– Ето ме, сър, ето ме.
– Какво в такъв случай е доброто?
– Да счупят моя и вашия врат.
И да ни хвърлят в реката е добро. Кой е толкова благонравен, че да се изкачи до небесата? ‘ Кой е толкова зъл, че да заслужи подземния свят?
– Не, робе, аз ще те убия и ще пратя пръв тебе там.
– И моят господар със сигурност няма да ме надживее и с три дни.

Бели стихове

Поезията в повечето ранни литератури има организиран модел на изразяване със своя собствена мет-рика, с дължина на стиха, с композиция и понякога с рима. Това е отражение от музиката и песента, от които произлизат стиховете. Във „vers libre“ (или свободния стих) тези правила се отхвърлят или се приемат там, където го изисква целта на поета. Този подход, толкова характерен за XX век, е започнал като вариант на китайската поезия, наречена „фу“. Първото такова стихотворение е „Фу на бухала“ от Джиа Йи (201 – 169 г. пр. Хр.), живял по време на династията Хан. Той го написал, отчаян от краха на своята кариера, и пет години по-късно починал от разочарование. Има определено съответствие между свободата, с която са използвани литературните средства, и същността на поемата, която включва следните строфи за истинския мъж:

„По течението сякаш неговият живот се носи,
а смъртта му е сладка почивка.
Спокойна като тиха дълбока вода.
Свободна като лодка без котва.
Вместо да цени живота си,
той плува в празнотата.“

Хумористично петостишие (лимерик)

Хумористичното петостишие се появява в различни езици в днешни и в отминали времена. В Ирландия през XVIII век то е използвано от някои поети, пишещи леки стихове, и именно заради това може би по-късно е наречено с ирландското име „лимерик“. Но всъщност лимерикът има не само метрика, но и рима, и характерно рецитиране на случки или качества, свързани с определени личности. Получава се нещо подобно:

„Имало една стара жена в Лин,
чийто нос бил дълъг като клюн,
тук всеки подозира,
че тя била много красива,

Тази чаровна баба от Лин.
Старата жена от Лин е от една компания, представена пред английска публика през 1820 г. от анонимен поет, автор на „Историите на шестнайсет прекрасни стари жени“. Тази колекция от хумористични петостишия съдържа най-отдавна записаните образци на новия жанр, основния принос на английския език към нововъведенията в литературата.

Басни