Единственото изобретение от голямо значение за телекомуникациите през следващите 3500 години е телеграфният код, разработен за пръв път в Китай по време на Периода на непримиримите държави (481 -221 г. пр. Хр.). С него станало възможно да се пращат съобщения на хиляди километри по всяко време, във всеки час на деня чрез биене на барабани по линии с барабанни станции, всяка в областта на чуваемост на съседните. Повечето станции били изградени на главните пътища и пътниците можели да чуват съобщенията. Това е предшественикът на морзовата азбука, изобретена в САЩ в края на трийсетте години на XIX век от Самюел Ф. Морз за електронна, а не акустична употреба.

Електронно предаване

Работите върху електричеството, които довели до изобретяването през 1745 г. на така наречената „Лайденска стъкленица“, възбудили нов интерес към възможностите на телеграфа. Във Франция игуменът Жан-Антоан Ноле (1700 -1770), физик и биохимик, свързал 200 монаси от Картузианския орден в кръг с дължина повече от километър и половина. Всеки монах държал по две жици, свързващи го със следващия монах от двете му страни. Когато зарядът минал по жиците, всички монаси получили електрически удар. Това доказало на игумена възможността за електрическа телекомуникация. Той бил впечатлен от бързината на електрическите импулси.

Електрическа телеграфна мрежа

След експерименталното предаване на игумена били инсталирани няколко къси линии, които почти нямали принос за комуникациите. За пръв път електромагнитна трансмисия, а не на статичното електричество, е използвана в Санкт Петербург от барон фон Шилинг. Фон Шилинг обяснил своята система на Уилям Фотърджил Кук, който след това заедно с проф. Чарлс Уитстоун усъвършенствал метода и започнал да строи телеграфи в Англия. Първата им линия, от Лондон до Западен Дрейтън, била изградена през 1831 г. за железопътната компания „Грейт Уестърн“. Тя била дълга само 21 километра, но през следващите няколко години двамата свързали и други центрове и през 1846 г. била създадена Електрическата телеграфна компания. Така Англия се сдобила с най-старата в света електрическа мрежа. Когато я създали, Кук и Уитстоун се скарали кой е по-заслужил, като всеки твърдял, че частта на другия е по-малка.

Телекс

През 1841 г. Уитстоун направил приемник, който можел да печата телеграфните съобщения във вид на букви – първия телекс, но той не намерил приложение.

Безжичен телеграф

Херц не бил убеден е значението на своето откритие за комуникациите, но оттогава до 1895 г. редица експериментатори изследвали безжичното предаване при тестови условия. Преди него Дейвид Хюджис, изобретателят на микрофона, забелязал, че понякога от микрофона се чуват звуци дори след като връзката е прекъсната. Хюджис описал явлението като въздушно предаване. Най-голям успех от всички експериментатори имал италианският електроинженер Гулиелмо Маркони (1874 – 1937), който през 1894 г. започнал да прави радиооборудване. През 1895 г. направил антена и открил, че може да улови радиосигнали с приемник, намиращ се зад хълм. Предаването на дълги вълни от Маркони през 1895 г. на разстояние над километър и половина може да се смята за първото практическо радиопредаване. Маркони отишъл в Англия и основал там радиотелеграфна компания. През декември 1901 г. той създал първата трансатлантическа радиовръзка, като успешно предавал сигнали в двете посоки. През 1909 г. получил Нобеловата награда по физика.

Спътникова телекомуникация

През 1960 г. по решение космическата администрация на САЩ, НАСА, бил изстрелян нов тип спътник, „Ехо 1″. Той летял на сравнително ниска височина – около 1600 км. Когато излязъл на орбита с помощта на надуваем балон от пластмасова материя, наречена „милар“, спътникът се уголемил до размер от 100 метра. Миларът имал отражателно покритие от алуминий. Радиосигналите, изпращани от Земята към „Ехо 1″, се отразявали от повърхността на спътника и можели да се приемат от Земята далеч от мястото на първоначалното излъчване. „Ехо 1″ успешно предавал глас, музика и картини между Америка и Европа, но през 1968 г. изчезнал от небето.

Телефон