През II в. пр. Хр. гръкоговорещите техници започнали да създават много автоматизирани играчки за развлечения: сложни механизми, в които малки роботи играят под акомпанимента на синхронизирани пламъци и дим, звукови ефекти, пръскащи течности и движещи се сцени. Най-известните от тях били Фило от Византия (днешен Истанбул) и Ктезибий и Херон от Александрия, Египет. Вероятно първият от тях бил Фило, за когото се предполага, че е работил малко след 200 г. пр. Хр. Херон, изобретателят на първата парна машина [Виж Парната машина в сайта], може да е живял един век по-късно от другите. Неговата книга на тази тема „Автомати“ все още съществува. Използвайки като илюстрации две роботни изпълнения, той обяснява комплекса от механизми, които карат роботите да работят синхронно един с друг и със сценичните ефекти. Движещата сила била осигурена с бавно падаща тежест, свързана механично със система от зъбни колела, цилиндри, корди, лампи, макари, ръчки, резервоари и контейнери с оловни топки. Операторът трябвало да пусне системата в движение и да стои настрана, докато скритите механизми движели малките фигури през всичките епизоди на сложното сценично действие.