В древна Гърция създателите на теорията на атома си представяли електрическите явления като проява на токове от силно подвижни, безкрайно малки, безтегловни частици, които могат да преминават през твърди тела. Те нямали представа как да генерират и контролират тези токове, но са ги оприличавали с теченето на водата и описанието, което са направили, е в съгласие със съвременното разбиране за движението на електроните:
„Тук трябва да има четвърти елемент и него засега го няма дори като име. Няма нищо по-ефирно, по-подвижно. Той е направен от най-малките, най-леки частици, о, той е това, което първо предава на крайниците причиняващите усета движения.“ Това описание от римският поет Лукреций в неговата „De Rerum Natura“ се основава на убежденията на гръцките философи Левкип от Елея и Демокрит от Абдера, работили през V в. пр. Хр. Гърците не са имали генератори на електричество и техните наблюдения били ограничени до електрически явления в природата: паметта, нервната система и гръмотевичните бури.
Генератор
Създаването на статично електричество чрез триене е най-ранният вид генератор. Обаче терминът „генератор“ означава устройство, което генерира заряд посредством индукция, а не чрез триене. През 1776 г. Алесандро Волта (1745 – 1827) изобретил прост генератор, който получавал началния заряд чрез триене, но след това произвежда електричество чрез индукция.
Батерия
Волта бил италиански благородник от Комо, който наложил в Ломбардия картофите като земеделска култура. Без да почива на своята слава от това достижение, той изучавал и критикувал пионерската работа на своя сънародник Галвано върху електричеството. Теорията на Волта е, че електричеството се създава при контакт на допиращи се метали, и през 1799 г. той изобретил батерията, или „кладата“, както я нарекъл, с много метални плочи, всяка от които се състояла от слой мед и слой цинк, споени заедно.