Римляните започват да строят с бетон в околностите на Рим малко след 200 г. пр. Хр. и го използват все повече до строителния бум през II в. след Хр. От бетон правят водопроводи, канали, подове, стени, бани, високи кули и отводнителни тръби. За пристанищни работи е използван висококачествен пуцоланов (с вулканична пепел) цимент, който дори под водата става твърд като скала. Римският успех в бетонното инженерство става възможен благодарение на многобройните добри циментови кариери в Италия, но технологията бързо започнала да се прилага в цялата империя, така че в днешно време разкопките често попадат на бетон от римско време.
Армиран бетон
От I в. пр. Хр. римляните започват да правят бетонни плочи, бетонни тухли и армиран бетон в случаите, когато се изисква изключителна издръжливост.
Центрофугиран бетон
Техниката на центрофугирания бетон за направа на тръби и корита е развита през 1910 г. от Уолтър Хюм в работилницата на неговата компания за тръби в Аделаида. Методът на Хюм бил бетонът да се хвърля по вътрешната повърхност на въртящия се калъп на тръбата под действието на центробежната сила. Резултатът бил доста здрава тръба без пори. Този тип тръби сега е станал почти универсален. Методът му бил подсказан от детските спомени как медът се извлича от медените пити чрез центрофугиране.
Напрегнат бетон
През 1926 г. двама инженери от Мелбърн, Уолтър Робъртсън и Хийтън Кларк, основатели на компанията за тръби „Рокла“, правят първите тръби от напрегнат бетон, който се излива във вертикален калъф. Производството на тръби е твърде специфично приложение на изобретението, допринесло толкова много да се измени видът на света през XX век. Френският инженер на мостове Мари-Йожен-Леон Фрейсине пръв използва напрегнат бетон в архитектурата и общото инженерство. Той започва своята работа през 1928 г. Гарата „Маритим“ в Хавър, завършена през 1933 г., е първият голям строеж, конструиран по неговия метод.