История на in vitro

Оплождане in vitro

Първата бременност в резултат на оплождане in vitro е дело на Медицинския център на университета „Монаш“ в Мелбърн през 1973 г. Но операцията била успех само в експериментален смисъл, защото ембрионът умрял в ранен стадий на бременността. Трудният път, който трябва да извърви една яйцеклетка, за да се превърне в „бебе в епруветка“, започва с извличането й от майката или от донора, след това оплождане със сперма в лаборатория, начално размножаване на клетките в лабораторен съд, поставяне в матката на майката, така че да се закрепи за стената й, и накрая успешното завършване на всички етапи на обичайната бременност. Луиза Браун, родена през юли 1978 г. в Олдхъм в Ланкашир, е първото дете, рожба на този метод. Нейното зачатие е дело на английски екип под ръководството на физиолога Робърт Едуардс и гинеколога Патрик Стептоу.

Донор на ембриона

През ноември 1983 г. е родено първото дете от майка, реципиент на ембрион от друга жена. Жената, която родила детето, била безплодна, но донорският ембрион бил оплоден in vitro от екип от университета „Монаш“, който включвал Алън Траунсън, Карл Ууд и Джон Литън.

In vitro близнаци
Замразен ембрион

Този изследователски екип е създал първите in vitro оплодени двойка близнаци (юни 1981), тройка близнаци (юни 1983), четворка близнаци (януари 1984) и е осъществил дълбоко замразяване на човешки ембрион, роден по-късно (през април 1984).