„Ще предавам предписания, лекции и всяко друго знание на моите синове, на синовете на моя учител и на тези ученици, които са дадени като чираци и са се заклели, и на никой друг.
Ще използвам силата си да помагам на болните с всичките си сили и разбиране. Няма да причинявам с нея вреда и зло на никой човек.
На никого няма да давам смъртоносно лекарство,
ако ми го поискат, нито аз ще предлагам такова нещо.
Нито ще давам на жена средство да предизвика аборт.
В живота си и в работата си ще бъда скромен и набожен.
Няма да режа, а ще оставям тази работа на тези, които се занимават с това.
Винаги, когато вляза в някоя къща, ще отида да помогна на болните и никога с намерение да нараня или да причиня зло. Няма да се възползвам от положението си, за да си осигуря сексуален контакт с телата на жени или мъже, независимо дали са свободни хора или роби. Каквото и да чуя или видя, професионално или лично, което не трябва да бъде разкривано, ще пазя тайната и няма да я казвам на никого.“
Традиционно се смята, че тези предписания са формулирани от прочутия гръцки изследовател в областта на медицината Хипократ (460-357 г. пр. Хр.) за напътствие към лекарите. В действителност е съмнително дали самият Хипократ е написал „Клетвата“, макар да е много вероятно тя да е била приложена за пръв път в неговата медицинска школа на егейския остров Кос през V в. пр. Хр. В нейните принципи може да се види началото на много трайни характеристики на западната медицинска мисъл – ограниченото право на медицинско образование, традиционните възражения срещу евтаназията и абортите и разглеждането да хирургията като различна професия.