Един от многото „екзотични“ проекти от началото на века
През 1906—1907 година във Франция преминава изпитания хеликоптер на Бреге, който имал четири витлови групи с по две чети рилопатни витла,задвижвани от двигател с мощност 45 к. с. и тегло заедно с пилота 578кг. На 27 август 1907 година летателният апарат се издигнал на височина около метър. По-късно Бреге преустроил своя витлолет, като му поставил 8 витла с подвижни оси с цел не само да се издига вертикално,но и да се премества хоризонтално в различни посоки. През 1909 година Бреге, съвместно с професор Рише построили друг значително видоизменен апарат. Конструкторите се отказали от големия брой витла и оставили на своята машина само две четири лопатни витла. Нарекли апарата жироплан.Тази нова конструкция също не дала очакваните резултати и една година по-късно Бреге напуска вертолетното поприще, за да се отдаде на самолетното, където постига блестящи успехи.. През 1907 година в Ню Йорк Уилбър Кямпбел построява хеликоптер с 20 малки витла, които се задвижват от двигател с мощност 50 к. с. За управляване на апарата служат едно кормило за височина и шест малки кормила за посока.Резултатите от изпитанията са неизвестни.
Сравнително добри резултати по това време постигнал французинът ПолКорню. Отначало той извършвал опити с малки модели на хеликоптери, а през 1907 година построил витлолет с оригинална конструкция. Апаратътбил снабден с двигател „Антоанет“ с мощност 24 к. с. и тежал 203 кг. По данни от излязлата през 1923 година у нас „История на авиацията“ от Асен Йорданов този виртолет е извършил кратък полет на 13 ноември 1907година.
Владимир Татаринов бил известен в Русия и в други страни като автор наняколко изобретения. През 1909 година той представил в Главното инженерно управление проект на четири витлов вертолет с теглещо витло,наречен от него „Аеромобил“. Проектът бива приет и за неговотоосъществяване са отпуснати 50 хиляди рубли. Освен това постъпват и много частни пожертвования. Студенти, работници, служещи изпращат скромни суми за построяване на апарата, а мнозина предлагат в помощ на конструктора личния си труд. Всички очакват от Татаринов големи успехи и се стараят да му създадат най-добри условия. Полетът на „Аеромобил“ бил обявен за 22 август 1909 година.
По-нататъшните събития обаче показват, че опитът и знанията на Татаринов са били недостатъчни за решаването на тази задача. Неговият „Аеромобил“ представлявал шаси на лек автомобил „Опел“, на предния крайна коляновия вал на двигателя бил монтиран пет лопатен „центрофугаленп ропелер“, а нагоре имало надстройка за носещите витла, които така и не били конструирани. Всичко завършило със скандал. Пресата осмяла Татаринов, а военното ведомство още повече влошило отношението си към руските изобретатели и разширило покупките на чуждестранни аероплани,двигатели и оборудване.
През 1907 година военният инженер К. Антонов подава заявка, а през 1909—1910 година построява и извършва изпитания на своя „хеликоплан“ в Петербург. Според схемата си, това е съосен вертолет с две големи многолопатни витла за вертикално издигане и малко витло за хоризонтално преместване на апарата. Витлата се задвижвали от двигател с мощност 35 к. с. чрез зъбни предавки и валове. Колесникът имал три колела, алопатите на витлата представлявали алуминиеви рамки, на които е опънато платно. Техният ъгъл на поставяне се изменял до 0°, при което се предполагало, че апаратът ще планира и парашутира. По време на изпитанията всички механизми са работели изправно, обаче апаратът не можал да се издигне във въздуха.
Конструкторът Н. Сорокин започва през 1909 година в Петербург да строи двувитлов вертолет, който имал и предно теглещо витло. Главните„вентилатори“ били с голям брой плоски лопати. Двигател „Аргус“ с мощност 50 к. с. задвижвал и трите витла. Апаратът бил много пътидоработван, но не бил завършен.
Дву-роторен хеликоптер с витло на трактор. Всеки ротор е с мощност до 50 к.с. Конструкцията стартира в 1909 (Сант Петербург), въздушната машина е реконструирана няколко пъти,но никога не била завършена.В Киевския политехнически институт се учел Игор Иванович Сикорски, синна професор психиатър. Той се увличал от проблеми е на въздухоплаване той понеже разполагал със средства, организирал производствена база в два хангара недалеч от Киев. Тук се събирали членове на студентския кръжок по въздухоплаване. През май – юли 1909 година Сикорски построява първия си хеликоптер С-1. Основата на апарата представлява правоъгълна клетка без колесник. На пода бил поставен двигател „Анзани“ с мощност 25 к. с.който чрез валове задвижвал две съосни двулопатни витла, горното диаметър 4,6 м, а долното — 5,0 м. Изпитанията били неуспешни.
На следващата година Сикорски представя на първата киевска изложба за въздухоплаване друг хеликоптер С-2 с две трилопатни витла, монтирани на неголяма клетка от стоманени тръби. Този апарат също не можал да излети.
Тези неуспехи карат конструктора да премине към създаването на самолети, които доказват високите качества на руските авиационни конструкции. Името на Игор Сикорски става широко известно в Русия и в други страни. Но той, както и други представители на тогавашната руска интелигенция, не може да разбере дълбоката същност на настъпилите промени след октомврийската социалистическа революция и през 1918 година емигрира в САЩ, където по-късно става един от основоположниците на американското вертолетостроене.
По същото време построяват или предлагат проекти на хеликоптери рускитеи зобретатели Липковски, Гасовски, Кривоходкин, Мороз и други, но сведенията за тях са твърде оскъдни.
Англичанинът Дейвидсън построява през 1909 година гигантски за онова време витлолет, наречен жироптер, с тегло 1000 кг, снабден с две парни машини по 90 к. с. Опитите с него са неуспешни. Такава е участта и на конструкциите, създадени от французите Деказ и Дамбланк, които поради аварии или други причини също не успели да излетят.
През 1920 година датският конструктор на самолети Елехамер построява апарат с две витла, разположени едното над другото, и въртящи се в различни посоки. При тегло 300 кг и двигател с мощност 50 к. с.хеликоптерът успял за кратко време да се издигне във въз духа.
Същата година американската преса обсипва с похвали хеликоптера на Уйлям Брийч, предвещава му блестящо бъдеще, но резултатите от по-нататъшните изпитания също не са известни. По-щастлив е неговият съотечественик Хенри Берлинър, чийто хеликоптер успява няколко пъти да се издигне на височина 3—5 метра което е зарегистрирано с фотоснимки.
През 1907 г. военния инжинер К.А. Антонов приложил и получил патент за“Хеликоплан“ („Helicoplane“). Летателната машина била построена и тествана в Петербург през 1910.
Татаринов започнал да строи своя „Аеромобил“ („Aeromobile“) с разрешението на министерството на Войната в Русия. Проекта не бил завършен никога.
Игор Сикорски е първия човек опитал се да построи хеликоптер. Два месеца в тестове през лятото на 1909 г.
С-1е първия опит на Сикорски да построи летателна машина. Тябила хеликоптер с две оси и две витла (долно 4.6м. диаметър, долен -55.0м.).
Построява и тества през Февруари до Май 1910 г. втория хеликоптер на Сикорски. Той е по-добър от първия модел С-1.
Вертолет на Юриев – 1910
През 1911 Б. Н. Юриев (тогава студент) разработва практически и теоретично понятието хеликоптер с един ротор. Машината включва обща циклична смолас не усукваща се опашка. Планът на хеликоптера бил нов, защото класическия план е толкова общ, че всичко става по един начин.
Хеликоптера на Пол Корню е първия постигнал свободен полет с носене на пасажери (1907).
Първия измислен хеликоптер с вертикално излитане е конструирал от французина Пол Корню.
вертолет Хеликоптер на К. Минсон
Източник: nauka.bg