Хедонизмът учи, че стремежът към удоволствие е смисълът на живота. Това учение започва от Аристип от Кирения (435 – 350 г. пр. Хр.), който е философ от Северна Африка и е ученик на Сократ в Атина. Неговите основни догми са, че индивидуалните удоволствия са целта на живота, че щастието е тяхната сума, че всяко удоволствие е добро дори когато произлиза от неприлично поведение, макар че най-добри са телесните удоволствия.
