Ги дьо Мопасан

Ги дьо Мопасан (5 август 1850 г. — 6 юли 1893 г.) е френски писател-натуралист, който е считан за най-големия френски майстор на късия разказ.

Ги дьо Мопасан е роден вероятно в Chateau de Miromesniel, Dieppe, на 5 август 1850 г. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж, но скоро, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по времена Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 Мопасан е чиновник, първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието.

Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers (1880). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880) в сборника Soirues deMedan (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на XIX век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан e Бел Ами (1885), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е Le Horla (1887), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот.Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Esprit Blanche в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.