Мултинационална група от археолози откри гробница на възраст 3, 500 години близо до град Пилос
Мултинационална група от археолози откри гробница на възраст 3, 500 години близо до град Пилос, на югозападното крайбрежие на Гърция. В съоръжението, в което по всяка вероятност е погребан микенски войн, са открити над 1400 предмета: бронзови, сребърни и златни артефакти, накити, оръжия и брони.
Един от членовете на екипа на д-р Шари Стокър, преподавател в университета в Синсинати коментира откритието като „един от най-величествените примери за антично богатство, открито през последните 65 години в Континентална Гърция”.
Д-р Стокър и неговите колеги откриват гробницата, докато работят в района на известния Нестеров дворец, обширен комплекс, свързван с Омировите епопеи. Развалините на двореца са открити през 1939 в маслинова гора отново от археолози на Синсинатския универитет. Въпреки че е унищожен от пожар някъде около 1200г. пр. Хр., той безспорно е един от най-запазените дворци, датирани през Бронзовата епоха на Древна Гърция. Владетелят притежавал огромна територия с над 20 области с главни градове, заобиколени от множество слабо населени места.
Една от причините за популярността на съоръжението е Омировата „Одисея”. Нестеровият дворец е едно от местата на действие в епопеята – Телемах, синът на Одисей, посещава цар Нестор по време на пътешествието в търсене на изгубения си баща. Намерената гробница обаче, по думите на д-р Стокър, не принадлежи нито на повелия войска на страната на ахейците в „Илиада” цар Нестор, нито на неговия баща Нелеус.
Въпреки това находката е може би от още по-голямо значение, тъй като е датирана 200 – 300 години преди времето на тези легендарни царе. Това означава, отново базирано на становище на д-р Стокър, че войнът, погребан там, вероятно е бил важна фигура по времето, когато Гърция е силно повлияна от Крит, първата европейска напреднала цивилизация. „Възможно е в гробницата да е бил погребан мощен владетел, войн или дори търговец, който почива на възраст около 30 – 35 години, но който спомага да се положат основните на Микенската култура, която по-късно процъфтява в региона”, коментира д-р Стокър.
Съоръжението е нагледен пример за богатството на част от съсловието на тази древна култура. Самият факт, че съдовете в гробницата са произведени от различни метали, а не са керамични, е доказателство за благосъстоянието на „незнайния войн”. „Наистина е забележително, че никакви керамични съдове не бяха намерени сред погребалните дарове. Всички чаши, стомни и кани, които открихме бяха направени от бронз, сребро или злато.”
„Този представител на елита е придружен в отвъдното от около 50 типични за Минойската цивилизация камъни с издълбани върху тях различни изображения на богини, както и на бикове и играчи, опитващи се да яхнат биковите рога.” Освен това в гробницата са открити четири златни пръстена с фина инкрустация, пример за майсторството на минойските златари. Забележителна са и плочата с изображение на грифон с разперени криле, намерена между краката на погребания мъж, както и бронзово огледало с дръжка от слонова кост.
Наборът от открити оръжия в гробницата включва дълъг 1м. меч, направен от слонова кост и няколко ками, една от които със златни инкрустации. Други подаръци за покойника в отвъдното биват бронзови кани, голям бронзов леген, бронзови ленти, вероятно част от неговото военно облекло, множество зъби от дива свиня, украса на шлема на война.
В комбинации с този набор от оръжия, откритието на толкова много бижута в гробница на мъж оспорва разпространеното схващане за подчертано матриархалния характер на Минойската цивилизация, където само състоятелни жени са получавали такъв тип богато погребение.
Неминуемо находката би накарала археолозите да преосмислят кога точно районът около двореца на Пилос започва да процъфтява. „Това би било по-рано, отколкото се смяташе, щом жителите, някак, независимо дали с търговия или сила (например набези) са придобили този богат набор от ценни предмети, открити в гробницата”.
Голяма част от тях са направени в Крит в силно изразен минойски стил, непознат за територията на Континентална Гърция през 1500г. пр. Хр.
Археолозите стигат до подобни изводи и относно жилището на „незнайния войн”. Според тях той вероятно е живеел на разположена на върха на хълм цитадела по времето, когато първите богати имения започват да се строят със стени от нарязани каменни блокове в стила, който по-късно се асоциира като типичен за о. Крит. и Минойската култура с неговите декорирани с пъстри рисунки стени.
Автор: Екатерина Ангелова
Източник: www.sci-news.com/