Тази неделя (21 юни) в клуба по съвременна световна проза ще си говорим за трогателната повест на Гавраил Троеполски – „Белият Бим, черното ухо“.
Почти половин век на булеварда „Революция” в руския град Воронеж стои паметник на едно куче, чакащо стопанина си. Така градът благодари на Гавраил Троеполски за неповторимата му повест „Белият Бим, черното ухо”, която авторът създава през 1971 година. Книгата, преведена на повече от 15 езика и донесла на автора премията на СССР, е една от много искрени и красиви истории за приятелството между човека и животното, които светът познава. Нестандартният шотландски сетер Бим живее с Иван Иванич – пенсионирания по болест участник във Втората световна война, с когото заедно ходят на лов и водят затворен, но щастлив живот. Никога не чакаме болестите и един ден Иван Иванич се озовава в болница и заминава за Москва, а Бим остава сам. Така ще започне неговото необичайно пътешествие, в което вярното куче ще стигне почти до столицата в търсене на своя приятел. По пътя на Бим авторът ще ни срещне много хора, за които ще научим през отношението им към едно бедно и самотно животно, а Гавраил Троеполски нежно и тихо ще ни припомни истински важните и трогателни неща в този живот.
През 1977 г. Станислав Ростоцки заснема едноименния филм в две серии, който получава номинация за Оскар в „Най-добър чуждестранен филм”. През паметната 1978 г. Оскарът заминава за Франция, а Русия остава с шедьовъра „Белият Бим” на хартия и на лента, които въпреки своята възраст изобщо нямат намерения да остареят. Защото истинската любов, вярност и приятелство нямат срок на годност.
Модератор: Анастасия Карнаух
