Автор: Неделин Бояджиев
Френското правителство обяви през миналата седмица, че 260 000 000 евро (или 360 000 000 щатски долара) ще бъдат отделени за над 10-годишно финансиране на девет национални инфраструктурни проекта за изследвания в областта на медицината и науките за живота (генетика, вирусология, структурална биология, здравеопазване, морска биология и др.), както – и за два проекта от областта на биотехнологиите и генната терапия.
Финансирането е част от първата вълна на финансов пакет от 35 000 000 000 евро – стимул за „инвестиции в бъдещето“ – обявена от президента Никола Саркози през декември 2009 г. Това финансиране има за цел повишаването на дългосрочната научна и образователна конкурентоспособност на страната. Това са почти 2% от БВП на Франция. За сравнение, по същото време САЩ обявиха, че ще вложат 53 000 000 000 американски долара в секторите наука и образование.
Президентът Саркози се е вслушал в препоръките, направени от смесена група, съставена от видни френски изследователи, индустриалци и икономисти.
От тези 35 000 000 000 евро, повечето от които са взети на заем от международните финансови пазари, правителството отпусна 219 00 000 000 евро за научни изследвания и висше образование (виж графиката!). А освен споменатите вече 260 000 000 евро от новите безвъзмездни средства, досега са били предоставени 834 000 000 евро (вж. карето!). Допълнително, още финансови стимули ще бъдат обявени в течение на цялата година, заедно с втората вълна от предложения.
Само двама от четиринадесетте експерти в комисията, която ще оценява инфраструктурните приложения, са французи. Joël Vandekerckhove, председателят на комисията и биохимик от Университета на Гент в Белгия, казва, че широката партньорска проверка – за всяко предложение да бъдат изпратени по няколко отзива – е спомогнала за намаляване на лобирането от страна на част от френските учени.
Vandekerckhove е много доволен от процеса на преглеждане на предложенията, въпреки че комисията е разполагала само с пет месеца, а документацията за всяко едно от тях е била средно по около 300-400 страници.
Субсидиите, които ще бъдат предоставени, включват 32 000 000 евро за създаването на национална инфраструктурна платформа по биология, 27 000 000 – за разработване на национална инфраструктура за съзадване на модели за болести, които мишките биха могли да предадат на човека, 26 000 000 евро – за изследвания в областта на биомедицината и накрая – 17 000 000 евро ще бъдат отделени за биобанки.
Най-голямата субсидия от 60 000 000 евро отива при консорциум изследващ алтернативните енергийни източници и атомнате енергия (CEA), в сътрудничество с други изследователски агенции, за един проект, наречен „Франция-геномика”. В град Evry, южно от Париж, се намира Институтът по генетика, в който се помещават Националният център за последователността и Националният център за определяне на генотипа.
Тези два центъра са с годишен бюджет от около 20 000 000 евро, 3/4 от които отиват за заплати. В този контекст, допълнителни 60 000 000 евро са огромен приток на пари за френската геномика. Новите пари ще отидат за ремонт на национални и регионални центрове по геномика и за оборудването им със следващото поколение секвенсери и друг научен инструментариум, което би им позволило да се изравнят с водещите международни геномни центрове. Така френските геномни центрове ще се сдобият с най-доброто оборудване и ще инвестират в персонала, научното оборудане, своите библиотеки в сградния фонд.
Безвъзмездната помощ ще насърчи по-добрата координация на френските научни изследвания в областта на геномиката и ще направят съоръженията в геномните центрове достъпни за изследователи от университетите и от индустрията.
Почти всички от финансираните френски проекти са част от планираните паневропейски проекти (виж фигурата!). Френските инвестиции дават тласък на плановете на ЕС за по-координиран международен подход при изграждането и експлоатацията на научноизследователската инфраструктура.
Комисията е заделила 1 700 000 000 евро за периода 2007-2013 г., за да катализира създаването на паневропейската научноизследователска инфраструктура. Но изграждането и експлоатирането на компонентите на тази схема ще струват много повече, ако парите, които са необходими за това ще трябва да бъдат предоставени от държавите-членки на ЕС.
Инвестициите за статии, посветени на бъдещето на науката в страната и в ЕС, представляват „изключителна възможност за френските научни изследвания и за високи научни постижения“, казва Патрик Нетер, ръководител на Института за биологични науки в CNRS, Френската национална агенция за фундаментални научни изследвания.
Арнолд Мигюс, генерален директор на CNRS, отбелязва, че повечето университетски лаборатории в страната са съвместни с лабораториите на CNRS.
Ръководителите на по-малките университети и на по-малките научни центрове обаче се опасяват, че и този път може да бъдат „прескочени”, когато стане дума и за тяхното финансиране, понеже на част от тези институции им липсва опит в управлението на големи изследователски проекти и фондове.
И малките, и големите френски университети и научни центрове ще се стремят да станат привлекателни за талантливи учени от цял свят.
По материали от:
http://www.nature.com/
