Първите вкаменелости, наблюдавани в древни времена, са останки от морски същества и морски растения, които са се вкаменили и благодарение на промените върху повърхността на Земята са останали на сушата. Ксенофан, гръцки философ, живял в Мала Азия и Италия, правилно ги е обяснил като отпечатъци, оставени в калта в праисторическите времена – свидетелство, че терени, които сега са суша, трябва да са били под водата. Ксенофан определено е живял през VI в. пр. Хр., но тъй като е бил над сто, когато е умрял, може би около 480 г. пр. Хр., не е възможно точно да се определи кога е изказал тази идея. В Китай, когато са били открити вкаменелости на кости от динозаври и други праисторически животни, те са приети за вкаменелости на дракони. Китайската идея за драконите произлиза главно от тези останки и динозаврите в Китай все още се наричат дракони. Вкаменелост на череп от Чен Чен в Северен Китай е открита през 120 г. пр. Хр. по време на изкопаването на подземния „Канал на главата на Дракона“. Уан. Чун (27 – ок. 100 г. след Хр.) в своята книга „Балансирани дискусии“ („Лун Хен“, Лоу Джан, 83 г. след Хр.) е първият, който твърди, че тези вкаменелости са доказателство, че непознати същества са живели по-рано на същите места, които сега се обитават от съвсем различни форми на живота.
