Древни фосили разкриха, че от дълбоките води произлизат морски създания, които живеят близко до повърхността, като много морски звезди, охлюви и таралежи, казват изследователи.
Тези открития показват, че дълбоките води са играли много по-голяма роля в създаването и опазването на разнообразието в морския живот, отколкото някога е мислено, добавят учените.
Дълбокото море дълго е смятано за безжизнена пустиня. Интензивно проучване, извършвано през последните няколко десетилетия обаче разкри, че всъщност то поддържа едно от най-високите нива на био разновидност на земята.
Близък поглед над крехка звезда от дълбоко море
Снимка: Ben Thuy
Имаше няколко известни фосили от живота в дълбокото море, с възраст над 100 години. Поради оскъдността на старите данни за живота в дълбоки води, учените често предполагали, че дълбоководните общности произлизали от колонии в по-плитки води.
Сега с помощта на аматьорския палентеолог Геро Муслайтнър, учените откриха фосили на 180 милиона годишни дълбоководни животни в австрийските Алпи. Тези открития хвърлят светлина над изненадвашата история на дълбоководния живот.
Фосил на таралеж от семейството Aspidodiadematidae, от дълбоководни скали на Алпите, близо до Залцбург, Австрия.
Снимка: Andreas Kroh
“Хората винаги предполагат, че био разнообразието започва в плитки води и продължава към дълбоки, но тези открития са доказателство, че дълбокото море може би е пренабрегват източник на био разновидност” – каза главния автор на изследването Бен Туй, палентолог, занимаващ се с безграбначни, от Националния музей за естествена история в Люксембург.
Свлачище в Гласенбахското дефиле, близо до Залцбург, Австрия, разкри фосилите. След това, с течението на десетилетията, Муслайтнер събирал фосилите, сигнализирайки Туй и неговите колеги за скъпоценното находище там.
“Склоновете на дефилето, където намерихме фосилите, бяха много стръмни, което направи работата ни малко трудна, но въпреки това беше доста забавно” – каза Туй. “Изкопахме скалата, сложихме я в сито, и измихме скалите в ручея, за да получим фосили. Беше малко като търсене за злато”.
Учените направиха извода, че тези фосили са дошли от дъкбоководни залежи, от липсата на фосили, които зависят от светлината и също така от физическите прилики между скалата, заобикаляща фосилите и съвременните дълбоководни скали. 2500-те намерени фосили включват най-старите познати членове на много групи от дълбоководни същества, живи и днес.
Преди това най-старите известни фосили на много съвременни групи дълбоководни организми биваха намирани в плитководни залежи. Това предполагаше, че тези съвременни дълбоководни същества еволюирали от имигранти от плитки води. Тези новооткрити фосили, които Туй и колегите му анализирали, предатиращи с 25 милиона години по-ранни открития, вместо това предполагат, че тези древни плитководни животни всъщност може да са еволюирали от дълбоководни предшественици.
Освен това, когато изследователите сравнили дълбоководните и плитководните фосили на една и съща възраст и открили, че има значително по-голямо био разнообразие в дълбоките води отколкото в плитките, поне за някои групи животни. Това предполага, че дълбокото море може да защитава от изчезване животните по-успешно от плитководните крайбрежни области.
“Обаче не трябва да предполагаме, че дълбокото море е устоичиво на всякакви, причинени от човека, смущения” – каза Туй. Той добави, че това би било грешно разбиране на резултатите на екипа.
Учените разказаха подробно своите разкритя онлайн на 21 май във вестника Proceedings of the Royal Society B.
Източник: www.livescience.com