Ново проучване показва, че изобилието от елементи като злато и платина, намерени в мантията на Земята, Луната и Марс са били доставени от масивни метеорити по време на заключителната фаза на планетарната формация преди повече от 4,5 милиарда години.
Основен проблем в планетарната наука е да се определи как Земята, Луната и други планети в Слънчевата система са се формирали и еволюирали. Това е труден въпрос предвид факта, че липсват данни за милиарди години от историята на тези събития. Въпреки това, важни улики все още се срещат и могат да помогнат за определяне на това какво се е случило, но – само при условие че знае къде да ги търсите.
Например, внимателното изучаване на лунни проби в комбинация с цифрово моделиране показват, че Луната е образувана в резултат на сблъсък между парче откъснало се от Марс и Земята преди около 4,5 милиарда години. Сега учените вярват, че такива сблъсъци са били нещо обичайно по време на крайните етапи на формиране на планетата ни. Гигантското въздействие е довело до финалната фаза на формиране на океаните от магма на Земята и на Луната.
Учените са проучили скали, в които са открили следните елементи: Re, Os, Ir, Ru, Pt, Rh, Pd, Au. Тези елементи трябва да са следвали желязото и други метали до дълбините на планетите.
Чрез използване на модели, учените показват, че най-големият елемент, паднал на Земята е бил с големна 1,500-2,000 мили в диаметър, приблизително – с размерите на Плутон, а тези, които са ударили Луната са били по-малки, „само” 150-200 километра в диаметър.
Тези резултати дават възможност да направи някои интересни прогнози за развитието на Земята, Марс и на Луната.
Най-големите космически снаряди, които са ударили Земята, са променили наклона на нейната ос с около 10 градуса.
Най-големият елемент, ударил Марс, е имал диаметър 900-1100 километра.
Автор: Неделин Бояджиев