Предполага се, че галактиката Млечен път – огромната група от звезди, в която е разположена Земята – се състои от спирално изкривени ръкави, излизащи от един център. Формата и ротационното й движение са установени между 1951 и 1953 г. в рамките на съвместна програма по радиоастрономия, изпълнявана в Холандия и Австралия. През 1951 г. холандският астроном Ян Хендрик Оорт и неговите сътрудници съставят първата карта на Млечния път по подробни наблюдения, провеждани в двете страни.
Хелиоцентризъм
През III в. пр. Хр. Аристарх, грък от Самос, отива по-далеч и твърди, че Земята и други небесни тела се въртят около Слънцето. Аристарх вярва, че звездите, които ние наричаме неподвижни, са несравнимо по-далеч от нашето Слънце, че всички тела в нашата слънчева система са относително близо до Слънцето и обикалят около него за различно време. Според един гръцки тълкувател, Плутарх, Аристарх е предложил тази идея, но тя е доказана едва през следващото столетие от астронома Селевк. В действителност тя е вярна само от субективна гледна точка и изобщо не може да се докаже, но може би Селевк я е съгласувал с различни наблюдаеми явления.
Въртене на Земята
След като е била приета сферичността на Земята, хората са продължавали да мислят, че тя остава неподвижна, а Вселената се върти около нея. Но в Сиракуза (Сицилия) през V в. пр. Хр. някои гръцки последователи на Питагор, в това число Хисет и Екфант, развиват идеята, че Земята се върти около оста си за 24 часа.