Автор: Йони Лазаров, БГА
Когато играем имаме способността да се пренасяме в други светове. Когато играем се пренасяме в най-добрия от всички възможни светове – ако перифразираме философа Лайбниц (1646 – 1716). Лайбниц преследва теологичната цел – да покаже, че ние живеем в най-добрият от всички възможни светове. Хуманистът Волтер (1694 – 1778) иронично му опонира и така въпросът до голяма степен остава неизяснен. И това е толкова прекрасно – да се живее с неизяснени въпроси – така всяко поколение трябва да мисли с главата си и да взема отношение към новите-стари въпроси. Едно от нещата, които ни помагат да мислим това са ”логическите игри” – и не е ли Го най-добрата от тях, за която намеква, колкото и невероятно да звучи, самият Лайбниц?
Игрите са толкова същностна характеристика на човешкото общество, че холандският философ Хойзинга въвежда термина homo ludens – ”играещият човек”. В едноименната си книга, той убедително показва, че игрите и процеса на играене са в началото на културата и цивилизациите.
Игрите изпълват цялото пространство между ”бягството от действителността” и медитацията. Тоест тук действително можем да се пренасяме и попадаме в най-различни светове. Неслучайно в Го има толкова много разряди и данове – те намекват за различните светове, в които пребивават играчите. Всичко, за щастие, зависи строго от конкретния човек и неговият избор – каква игра си е избрал и начина по който я играе. Затова тук е вярно и положението: ”Кажи ми каква игра играеш, да ти кажа какъв си.” Аз нямам доказателства, че Го е най-добрата от всички възможни игри, но дори да имам (което също не е изключено) – пак не бих могъл да ги разясня. Защото както казва Джуан дзъ (около 370 – 300), ”ако това нещо можеше да се обяснява, то всеки би го обяснил на брат си”.
Споменах, че ”логическите игри” спомагат за развиване на мисленето и изкуството за вземане на решения. Но това не е цялата истина за Го, тя е колкото логическа, толкова и интуитивна. А интуицията започва там където свършва логиката. Начина за развиване на интуицията е тишината и не-мисленето . ”Един монах попитал Юе-Шан:
– За какво мисли човек, докато седи във вглъбение?
– Мисли за немисленето – отговорил Учителят.
– Как човек мисли за немисленето? – попитал монаха.
– Без да се замисля – казал Учителят.”
Изразът ”забрави всички печали” (грижи, скърби, болки, нещастия, горести), станал вече един от синонимите на Го , идва от съчинението ”Същността на Го” от прочутия китайски историк Бан Гу (32 – 92). В трактата е написано: ”Що се отнася за елегантността при играене на Го, ако ти интелигентно се упражняваш, то ще стигнеш до състояние да забравиш да ядеш и ще бъдеш толкова щастлив, че ще забравиш всички грижи и печали. Ако ти имаш такова интелигентно отношение, то ние считаме, че Го е точно за теб и високо ще оценяваме твоята настойчивост, защото това е и концепцията на Конфуций за самият себе си.” Бан Гу има предвид, че Конфуций (551 – 479) в ”Беседи и съждения” обяснява така своето поведение: ” Той е такъв човек, който влага такава страст в ученето и изследването, че забравя да яде, който е така изпълнен с радост и блаженство, че забравя грижите си, и който не забелязва признаците на старостта.”
Горният откъс, а и целият трактат на Бан Гу прекрасно илюстрират изследователската същност на Го, самата тя е Модел на Вселената, и радостта да си въвлечен в това всеобхватно търсене. Но за да не хвърчим твърде високо – нека си припомним думите на Уди Алън: ”Поразен съм от желанието на хората, които искат ”да опознаят” Вселената, след като е достатъчно трудно дори да се оправиш в Китайския квартал.”
Чо Чикун, в ”The Comlete Intoduction to the Game of Go”, отбелязва дълбочината на концентрацията, която постигаме, когато играем Го. Добър пример, илюстриращ това положение е хирургическата операция на изключителния китайски лекар Хуа То (141 – 208). Той оперира рамото на прочутия генерал Куан Ю, исторически герой от ”Троецарствие” – ”The Romance of the Three Kingdoms”, докато той играе Го. И в качество на болкоподтискащо средство служи именно процеса на игра. Така тук Го се явява в качеството си на Not filling pain!
Нека изброя някои от имената на древните китайски трактати посветени на Го: ”Вратата към всички чудеса”, ”Сборник с невинни и развлекателни игри”, ”Тайнствено и изумително ръководство по Го”, ”Ода за Го”. Само от епоха Тан са написани 35 поеми за Го. Нека отбележа, че през епоха Тан (618 – 907), Китай е била водещата страна в света по наука и култура, с хармонични отношения между ”трите религии” – будизъм, даосизъм, конфуцианство . Тук се вижда реалността на поговорката: ”Когато една страна е във възход, нейното Го е също във възход.” Но ако обърнем уравнението – то също е вярно! Когато един владетел се обгражда от умни и състрадетелни хора, каквито са хората от кисейдо , то страната ще е във възход.
В миналото Го е изпитвало критиките на конфуциански учени именно заради външното безгрижие на играчите, къде с право, къде без право. Основната критика се олицетворява от Вей Яо (около 255 г.), и три от неговите аргументи са: чрез Го се губи много време, в което могат да се създават материални ценности; Го предизвиква хаос и дестабилизация в страната; критикува играещите, че често започват да играят през деня, а след това продължават играта и на свещи . Какво можем да отговорим на тези критики? Едно общество не живее само с производство на материални ценности – не за единия хляб ние живеем; Го е символична и ритуална игра, носеща цял културен пласт. Го не е средство за хаос и дестабилизация. Напротив в една стабилна държава това е средство за поддържане на реда и стабилността – както отлично го е разбрал и реализирал Токугава Йеасу през периода Едо в Япония, създавайки Държавна Го Академия през 1603 г., а и имаме примера от Тански Китай . Какво да кажем за ”отнесените от вихъра” – това, наистина не го препоръчваме на никой. Го не е средство за ”убиване на времето” и ”играта действително не си заслужава свещите”. Но все пак цивилизацията е изобретила много други перфектни средства за убиване на времето – няма да ги изреждам тук.
А има и едно японско сенрю (шеговит и ироничен стих) :
Казвайки ”само една игра”,
те започнаха да играят…
Това беше вчера.
Тук също може да се види феномена ”отнесени от вихъра”. Представете си следната картина: двама го-играчи изолирани на пустинен остров – на кой свят се намират те и въобще дали това ги интересува?
От къде идва японската поговорка: ”Играещите Го закъсняват за погребението на родителите си”? макар в самата поговорка да има антикофуцианска закачка, може да се каже, че тя е отговор на критиките на строгите конфуциански учени, често не виждащи по-далеч от шапката си. Всъщност, поговорката идва от практиката о-широ го – ”игрите в замъка”. Всяка година през епохата Едо двамата най-добри играчи са провеждали партия в присъствието на шогуна. Те нямали право да напускат замъка по никакъв повод, преди да е завършила партията и ритуала свързан с нея. По-късно практиката о-широ го е била преустановена, но поговорката се е запазила като израз на увлечението по Го.
Някои от конфуцианските учени искат да изкарат игрите, и в частност Го като безполезни . И тук идва коанът, който съм си изобретил: ”Каква е ползата от безполезната игра?” Човек никога не знае – идват ми следните две нишки на разрешение.
Чрез играта ние сме свързани с нашият опонент и по този начин играта култивира чувството ни на човечност – жен, понятието на Конфуций. Знакът жен е съставен от корена ”човек” и знака ”две”: от което може да се разбере, че човекът става човек само ако е свързан с друг човек . Другата нишка звучи удивително съвременно: чрез играта Го ние култивираме ”изкуството за вземане на решения в неопределени ситуации”, а и самият живот притежава същата характеристика.
Когато играем непрекъснато обаче се появяват редица други проблеми. Макар и забелязани още от древността, те имат и днешни измерения. Анатолий Карпов изтъква: ”Шахмата е моят, но моят живот не е само шахмата.” Ако перифразирам Карпов, може да се получи: ”Чрез Го можеш да забравиш всички горести, но не всички можеш да ги победиш”. За да се играе добре Го, бидейки символична и асоциативна игра, изискваща огромно въображение е необходимо внимателно да се вглеждаме в живота и да вземаме от там добрите и вдъхновяващите неща . Корейският майстор, Cho Hun Hyun, казва: ”Вместо да се опитва да спечели всяка игра, аз мисля че играчът трябва да даде най-доброто от себе си, за да направи добра игра, от която да може да се гордее. В нашия живот ние постоянно се срещаме с възможности да поемем по правилния път. Същото е при Го – възможностите да поемем по верния път се срещат на всеки ход. Животът е красив, красиво е и Го”
Непрекъснатото играене се появява не само когато играем, но дори когато мислим за играта преди или след една действителна партия. Мислите за една го-партия преди и след нея е много добро и препоръчително нещо, важен етап от усъвършенстването на играча. Когато се прехвърлят обаче известни разумни граници е много показателен коана:
”Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромната локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го понесъл на отсрещната страна. Другият монах мълчал по целия път до храма, където отседнали вечерта. Тогава вече не се сдържал:
– Ние, монасите, не се приближаваме до жени – казал той – Опасно е. Ти защо го направи?
– Аз оставих момичето на пътя – казал първият монах. – Ти още ли го носиш?”
Специално за България – няма такава опастност, струва ми се – от непрекъснато играене. Защото съществуват известните проблеми с оцеляването – кое да направиш по-напред? Ние трябва да намираме нашите ”конкурентни предимства”. Тоест какво да правим при положение, че сме изостанали от другите европейски страни с десетилетия с усвояването на Го – трябва да подхождаме интелигентно – да свързваме Го с живота! Единствения ни шанс е да повярваме, че сме интелигентни – и да се държим съобразно това. Много неща са се случвали в света на Го – но не всичко – тази игра е неизчерпаема на анекдоти и изненади. Така или иначе, и ние ще допринесем както с развитието на го-теорията, така и на го-анекдотите.
В една от моите демонстрации в българско училище на Го, едно малко момче разбрало красотата на Го възкликна: ”Когато китайците ни завладеят – тази игра ще започне да се преподава в училище.” Не е зле, българските конфуциански служители да знаят желанията и идеалите на децата за тяхната си учебна програма. И не е необходимо китайците да ни завладяват, за да научим тази прекрасна игра, която ни учи на бизнес-стратегия, далновидност и мъдрост. В глобализиращия се свят, ние сме длъжни да вземаме най-доброто от другите и да умеем да го интерпретираме. А несъмнено, Го е сред най-ценните дарове на щедрата Азия.
Може да се каже, че едно от нещата, които обединяват примерите дадени в тази статия е отношениетo към времето. Забрави всички печали, отнесени от вихъра, да не чувстваме болката, бягство от действителността, не знаене кога да спрем, не-мислене и медитация. Нека сега прибавя и надпреварата с времето и семеай илюстрирана от сенрю, където Хонинбо Санса е на смъртния си одър:
Има и друга, доста парадоксална надпревара с времето – това е когато седиш и медитираш и ”наблюдаваш как растат камъните”. Процесът на игра на Го е много сходен на наблюдението на растежа на камъните, не мислите ли?
Ситуациите, в които попадаме, играейки Го са безчислени – тях не можем да ги пребродим и за десет хиляди живота. Затова ни остава да се ориентираме в тях с някой от го-поговорките: ”В ненормална позиция – ненормалния ход и нормален ход” (от Тамино; своеобразно решаване на плетеницата от проблеми); ”Преди да играеш наляво, първо играй надясно”; ”Често най-простият ход е най-добрият ход”…
Игрите и в частност Го запълват цялото пространство между ”бягство от действителността” и медитацията. Видно е, че ни очаква дълга еволюция по пътя на справянето с халюцинациите и забравянето на печалите. Затова нека сме наясно с пътната карта и коана: ”Преди да започнеш да изучаваш дзен, планините и реките са планини и реки. След като почнеш да изучаваш дзен, планините и реките не ти се струват планини и реки. След като напреднеш с изучаването на дзен, планините и реките отново ти се струват планини и реки.” Да кажем – когато напреднеш с изучаването на Го, грижите и печалите стават отново грижи и печали, но ти не си същият и те няма на кого да влияят.
Затова (и не само затова) играй Го и забрави всички печали. Играй Го и успешно разрешавай пъзела и плетеницата от проблеми. И така ще усетиш реалността на коана ”Прекрасен сняг – и снежинките не падат къде да е другаде!”
