Финикийските земи в древността били там където днес са ливанското и сирийското крайбрежие.
Според гръцкият историк Херодот и римският Помпей Трог те дошли по тези земи от бреговете на индийския океан. Около 4 000 – 3 500 година преди Христа те се заселили и основали своите градове държави. Най големи и важни от тях били Тир, Сидон и Библос. Те бързо се издигнали като търговски градове с големи пристанища и корабостроителници обслужващи търговията с Египет.
Първите кораби които се строили в тези корабостроителници били почти пълни копия на египетските. Финикийците обаче разполагащи с много и качествен дървен материал, и без да са спъвани от традициите на папирусното корабостроене скоро направили крачка напред в технологията.
Най ранните изображения на финикийски кораби са от гробницата на Кенамон (около 1 300 година преди Христа). Основните разлики от египетските кораби са липсата на долна рея и многото въжета за управление на платното, което подобрявало маневреността. Бордът бил по висок, а на носът характерното украшение била конска глава. Най важното и революционно нововъведение било в корпуса. Въведен бил кил по дължината на корпуса и неговите напречни ребра –шпангоути. Те служели като скелет върху който се закрепвали дъските на обшивката. Тя от своя страна била намазана с асфалт, природни восъци и смоли за непромокаемост. Те първи изградили цяла палуба, а освен това въвели в употреба и вътрешните бариери (прегради). Благодарение на тях при буря наклоняването (наклоняване към един от бордовете) станало много по малко тъй като товара не се плъзгал към единия борд. Корабите се изработвали не само от кедър, но и от много други видове различна дървесина.Скален дъб за кил,черна акация за ребрата,обшивка от липа или червен бук. Мачтата, реята и греблата се изработвали от алпийска ела. Управлението се осъществявало с помощта на две кърмови рулеви гребла.
Дължината била към 20 метра, ширината 2 метра Греблата били по 15 на борд. Освен тези гребни кораби финикийците строили и големи търговски кораби за дълги плавания. Те били изцяло ветроходни,като греблата се използвали само за маневриране в пристанищата. Тези големи кораби се наричали Таршишки (от името на финикийската колония в Испания Таршиш (Тартес) за плавания до който град били построени.
Дължината им била до към 30 метра, ширината 10 метра, височина на дадводния борд-2 метра. Обикновено скоростта на плаване била около 2-3 възела.
Бойните финикийски кораби били по различни. Те имали по издължен корпус за по голяма скорост, екипажът им бил по многоброен, носът завършвал с бронзов таран.
Въжетата за управление на платното били повече за по добро улавяне на вятъра и съответно по добра маневреност. За пръв път при финикийските кораби гребците били разположени в два реда надлъжно вътре в кораба.
Финикийците били един талантлив народ и цивилизацията им бързо се развивала в положителна насока. Те изобретили парите, създали и азбуката. Достижения от които се ползват и до днес всички народи по света.
Използвайки отличните си мореходни кораби финикийците започнали да колонизират Средиземно море. Те създали свои колонии на Родос и Крит (откъдето били изтласкани от гърците), основали колонии на Кипър, Малта и Северна Африка (тук била най-известната им колония –Картхадеш –Картаген). Картагенците от своя страна основали колонии в Сицилия, Сардиния, Корсика и Лазурния бряг ( Марсилия).
Около 1 100 година преди Христа корабите им достигнали Испания където основали колониите Гадер (Кадис), Картахена (Нови Картаген) и Барселона. На срещуположния африкански бряг основали колонията Танжер. Накрая достигнали „Стълбовете на Мелкарт”-Гибралтарския пролив. Края на средиземно море обаче не спряло устремът им и те продължили на север достигайки „Калаените острови” (Британия). Оттам финикийците превозвали калай, незаменима суровина за производството на бронз.
Освен тези дълги плавания финикийците направили и едно изключително важно тактическо нововъведение в морския бой. Т е за пръв път въвели конвоите при които военни кораби плавали с търговските, за да ги пазят от пиратски нападения.
Също така те за пръв път използвали в морска битка масово тараните. Това станало през 535 година преди Христа, когато обединения Картагено-Етруски флот нанесъл тежко поражение на гръцкия в морската битка при Алалия (Корсика).
По отношение на финикийското корабоплаване е много интересна историята на надписа от Париба. Той е най-западния щат на Бразилия откъдето разстоянието до Африка е най малко. През 1872 г. един чернокож работник намира каменна плоча със странни знаци по нея. Той я занася на сина на господаря си който старателно снема текста от нея. Текста е публикуван в научно издание, но интересът към него е малък и за дълги години по случая няма развитие. През това време самата каменна плоча мистериозно изчезва. Отгоре на всичко теста не може да бъде разчетен дълго време.
Едва през 60-те години на 20 век американецът Сайръс Гордън експерт по финикийската писменост и изследовател на финикийският град Угарит успява да разчете мистериозния текст.
Ето какво гласи самият надпис „Ние сме синове на Ханаан (Финикия) и идваме от Сидон, царския град. Търговията ни изхвърли на този далечен бряг. Принесохме един младеж в жертва на върховните богове през деветнайсетата година от царуването на Хирам, нашият могъщ господар. Тръгнахме от Ециан Габер (пристанище на Червено море) и пътувахме с десет кораба. Две години бяхме заедно в морето, обикаляйки около земята на Хам (Африка), но ръката на Ваал (върховния финикийски бог) ни раздели и повече не видяхме нашите другари. Така стигнахме тук, на този бряг-дванадесет мъже и три жени. Нека боговете и богините благоволят да ни помогнат.”
Сравнително близо до този надпис е открит друг който гласи „Тир, финикецът Бадезир, първороден син на Йетбаал”.
На историческата наука вече е известно, че Бадезир е само едно от имената на Баалтазар, който бил син на Итобаал-владетел на Тир от 885 до 850 година преди Христа.
Историците все още не са заели единно мнение по отношение на тези надписи, да им повярват ли или да ги отхвърлят като ловка манипулация.
Друг финикийски морски подвиг бил извършен по поръка на Египетският фараон Нехо II,който им поставил задача да обиколят Африка по море. Финикийците потеглили от Червено море на юг. Всяка пролет те слизали на сушата, засявали, прибирали реколтата и продължавали плаването си. Така те за две години обиколили Африка и пристигнали в Александрия.
Известно е и плаването на картагенския мореплавател Ханон през 505 година преди Христа. Експедицията целяла не само откриване на нови земи на юг от Гибралтар, но и основаване на нови колонии там. Флотът му се състоял от 60 кораба с по петдесет гребци и превозвал 30 000 колонисти-мъже и жени.Между нос Еспатрел (Мароко) и нос Бажадор ( Западна Сахара) те основали седем града сред които и Тимиатерион (Рабат).
След това продължили на юг.
Ето част от разказът им какво са преживели „Денем виждахме само безкрайни гори, а нощем пламваха много огньове. Чувахме тътените и на там-тама, звуците на флейти и цимбали и много викове. Въздухът беше наситен с много аромати. Буйни водни потоци с шум се вливаха в морето. Поради задушаващата жега не можехме да акостираме”.
Продължавайки на юг финикийците достигнали остров който нарекли Карне. Там мореплавателите видели голямо изригване на вулкан на сушата. Жреците счели това за лоша поличба и експедицията потеглила назад.
Това съвсем накратко са най-великите епизоди в историята на финикийското мореплаване.
Както е известно Финикия е завладяна от Асирия, а Картаген е унищожен от римляните и така славната история на финикийците достига своя край.
Когато през 736 година преди Христа финикийците загубват войната на сушата и асирийците превземат градовете им от някога най-могъщата морска сила на древността остават сама колониите в Африка. Асирийците са сухоземен народ и нямат никакъв опит в корабостроенето и корабоплаването. През цялото съществуване на Асирийската държава (2 107-538 година преди Христа), те почти никога не разполагат със свой флот.
Хронистите споменават само две техни експедиции. Първата е на Семирамида (1916-1874 година преди Христа) при която лодки от персийския залив разглобени са пренесени по суша до река Инд. Там те са сглобени и с тях е форсирана реката.
Вражеската флота се опитва да им попречи и в избухналото сражение побеждават асирийците.
Вторият път Навоходдносор през 572 година преди Христа използва финикийски кораби да превозят армията му по море за нападение на Египет. Акцията се оказва успешна и асирийците завладяват тази страна.
По време на финикийското властване финикийските кораби не претърпяват развитие.
Когато персите завладяват Финикия центърът на световното корабостроене вече е изместен към Гърция.
Модернизацията на финикийските кораби по гръцки модел е вече последен отглас на някога могъщото финикийско корабостроене.
