Екзопланети

Изображение: huffingtonpost.com

Космическият телескоп Хъбъл за първи път открива планета на далечна звезда чрез метода „гравитационна микролеща”.

Микролещите стават, когато близка звезда „усилва” светлина от далечна звезда, която за момент застава точно зад близката звезда относно Земята. Въз основа на полученото увеличение може да се съди за близката звезда и евентуално нейните планети. Но без убедително идентифициране и характеризиране на близката звезда, стопроцентово определяне на характеристиките на планетите й е трудно.

Острото зрение на Хъбъл е идеално пригодено за идентифициране на планетна звезда („звезда-домакин”) в нашата галактика чрез гравитационни микролещи.

Новооткритата звезда-домакин, каталогизирана като OGLE-2003-BLG-235L/MOA-2003-BLG-53L има планета, която беше открита през 2003 година чрез гравитационни микролещи от наземни телескопи. Техниката се възползва от произволното движение на звездите, които са прекалено малки, за да бъдат открити без много прецизни наблюдения. Ако обаче една звезда мине прецизно (или почти прецизно) пред друга, тогава гравитационното поле на предната звезда действа като огромна леща за светлината на задната звезда, усилвайки светлината от по-далечната звезда.

Планета на предната звезда може да доведе до допълнително усилване в светлината на задната звезда. Това допълнително усилване може да разкрие планетата, която иначе е прекалено малка и слаба, за да бъде видяна през телескопите. Продължителността на гравитационната микролеща е няколко месеца, а допълнителното усилване от планета трае от няколко часа до два дена. Информацията за гравитационната микролеща от наземните наблюдения установи, че в системата от предна и задна звезда има и планета. Все пак беше нужен Хъбъл за да бъде ясно различена и потвърдена планетата две години след откритието. Благодарение на него беше дефинирана новата планета.

Ясните снимки от Хъбъл помогнаха на изследователите да отделят задната звезда от нейните съседи в претъпканата от звезди област в близост до центъра на галактиката ни. Звездата се оказа 20% по-ярка отколкото се очакваше. Тази допълнителна яркост най-вероятно е от предната звезда, която „стопанисва” планетата. Въпреки, че снимките са направени две години след момента на право подреждане, двете звезди все още са много близо една до друга в небето и изглеждат като една.

Освен това наблюденията на Хъбъл са достатъчно прецизни за да бъдат различени двете звезди една от друга. Хъбъл неможа да различи двете звезди, но той направи много снимки с различни цветни филтри. При наслагването на снимките с различни цветове се вижда застъпване на цветовете на двете звезди. Това е възможно, защото задната звезда има различен цвят от предната. В момента предната звезда е изместена на 0,7 милиаркосекунди (ъгловата дължина на монета от 5 стотинки, гледана от 5 000 км) от задната. В следващите години Хъбъл би трябвало да установи увеличаване на това разстояние.

Учените установили, че тази звезда е по-масивна и следователно по-гореща отколкото се предполагаше преди. Тя е 63% по-масивна от нашето Слънце, докато средностатистическата звезда от този регион има 30% от слънчевата маса. Беше установено и разстоянието до звездата-домакин – приблизително 19 000 светлинни години, а планетата е 2,6 пъти по-масивна от Юпитер. Наблюденията показват, че планетата се движи в орбита около звездата, подобна на тази на Юпитер около Слънцето.