III.
1. БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА ПРЕЗ 1218-1230 Г.
Из „История“ на Тома архидякон
Превод на В. Гюзелев от Thomae Archidiaconi Hristoria Salonitana, Monument spectantnia Slavorum meridionalium, Scriptores, III, с. 92.
След това унгарският крал Андрей II, като преминал границите на Гърция, достигнал в България, гдето бил задържан от царя на българите Асен, който не му позволил да премине дотогава, докато напълно и със сигурност не му заявил, че ще му даде за жена своята дъщеря.
Из писмото на крал Андрей II до папа Хонорий III
Писмото е писано в началото на 1219г. Превод на П. Никое, Изправки към българската история, ИИД, V, 1922, с. 60—61, от А. Theiner,Vetera monumenta hristorica sacram Hugariam illustrantia, Romae, I, 1859, с. 21.
Прочее от стремеж да постигнем това намерение [завръщане в Унгария от кръстоносния поход], та да си доставим за пътуването си с божия помощ сигурен пропуск, ние обявихме брака на нашата дъщеря Ана с Асен, царя на България… Молим прочее да утвърдите обявените брачни връзки. . . между Асен, царя на България, и нашата дъщеря, чрез които божият промисъл се грижи за най-големия интерес на светата земя, за което свидетелстват писмата на който и да било от тях. И изпращаме на ваша светлост писмо от този именно владетел, което, след като получите и разгледате, ни върнете, оповестявайки с ваша була [за решението си].
Из хрониката на венецианеца Марино Сануто
Превод на В. Гюзелев от Marini Sanuti Torseli Secreta fidelium Crucis (-Bon-gars, Cesta Dei per Francos, II, с. 72—73, 78).
И така, когато властта в Цариградската империя била наследена от Балдуин, който бил невръстен, за по-голяма полза бил сключен договор и с клетва било утвърдено, че дъщерята на загорския цар [Иван Асен II], мъж славен и могъщ по това време в тези земи, ще встъпи в брак с невръстния, чрез което родство споменатият Балдуин се надявал на големи дела, както и немалко да укрепи своята власт. Преди споменатият император обещал на Балдуин да отвоюва със своя народ и със свои собствени средства цялата земя на Романската империя. [Латинската империя], която предшествениците му [на Балдуин II] загубили в областите на Запада [ Балканския полуостров] .
Тогава бароните, които се бояли, че след като Балдуин укрепи властта си, ще започне срещу тях предишната голяма борба, която те водели срещу неговия предшественик [Робер дьо Куртене], взели коварно решение, а именно: [Балдуин II] да не вземе дъщерята на загорския цар [Иван Асен II] за жена, макар че тя бе твърде красива, а дъщерята на господин Йоан, тогава крал на Ерусалим. . . И накрая споменатият Йоан бил венчан от същите тези барони за Цариградската империя.
2. БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕЯ
От Георги Акрополит
Превод на М. Войнов в ГИБИ, VIII, с. 161 —162, от Acropolita, цит. съч., с. 41—43.
И тъй, след като Теодор Комнин се издигнал с успехите си и станал съсед на българите, той сключил договор с царя на българите Иван Асен, за когото вече казахме в разказа, че царувал след, Борил над българската земя, и се сродил с него, като взел за своя брат Мануил дъщеря му Мария, която той имал от наложница. А Теодор Ангел, понеже бил дързък и се държал своеволно не само в царските, но просто във всички държавни работи, постоянно престъпвайки клетвите и нарушавайки споразуменията със съседите, скъсал договорите с Иван Асен и тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци. Той минал край Адрианопол и вървял край горното течение на Еврос, търсейки да завърже сражение с българите. А в същност търсел собствената си гибел. Защото той смятал, че българите ще се уплашат й не ще издържат изобщо дори първото нападение на войската му. Но българите не мислели така. Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Теодор Ангел, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите, която не наброявала [дори] хиляди, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Теодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница. И за да ви изложа накратко всичко, Теодор бил решително победен от българите и скитите. Бил пленен от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината и ги отпратил по селата и градовете им.
С това той проявявал може би човеколюбив, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт. В това той успял, защото, когато после потеглил срещу тях, всички му се подчинявали без кръвопролития и под негова власт паднал Адрианопол, скоро след това Димотика, после целият Волерон, Серес, Пелагония и Прилеп и земите около тях. Той опустошил и Велика Влахия, завладял и Албанон и плячкосвал чак до Илирик. След като изпълнил голяма част от плана си и уредил своите работи, както желаел, той се върнал в своите земи. Оставил някои от крепостите под властта на ромеите, но повечето подчинил и поставил в тях войници, стратези и събирачи на държавните данъци. Всички му се възхищавали и го облажавали, защото не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи, както българите преди него. Затова той бил обичан не само от българите, но и от ромеите и от другите, народи.
Търновски надпис на цар Иван Асен II
Надписът се намира на една от колоните в търновската църква „Св. четридесет мъченици“ и е издаван многократно. Текст и превод във В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, 1972, с. 341 и 593.
В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха] , тъй като бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.
Из житието на св. Петка (Параскева)
Написано от патр. Евтимий. Познато по много преписи. Превод на В. Ки-сселков в ХБЛ, с. 354, от E. Kaluzniacki Werke, с. 69—70.
В това време благочестивият български цар Иван Асен, син на стария цар Асен, тържествено и явно подкрепяше яко благочестието. Той никак не се изплаши от техните лаяния. Нещо повече, като намери сгодно време, той смело скочи срещу владичеството на нечестивите [римляни] и покори цялата Македонска област, още и Сер заедно с цялата Атонска, или по-добре да се нарече Света планина; освен това [той завладя] и славния Солун с цяла Тесалия, също и Тривалия, а също и Далмация, която се нарича и Албанска държава, дори чак до Драч. В тези земи той тържествено и благочестиво постави митрдполити и епископи, както с открито лице свидетелстват неговите царски хрисовули в славната Светогорска лавра и в Протата. Ала той не се задоволи само с това, а здраво и мъжествено покори и завладя всичко дори до царстващия град, па опустоши и покори и самия царстващ град, а франките, които управляваха там, постави под властта си.
3. БЪЛГАРО-НИКЕЙСКИТЕ И БЪЛГАРО-ЛАТИНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ 1230—1241
Из „История“ на Георги Акрополит
Превод на М. Войнов в ГИБИ, VIII, с. 162—170, от Acropolita с. 43—61.
Епирските деспоти Теодор и Мануил Ангел
И тъй, след като Теодор Ангел, както разказахме, станал заедно с други роднини и знатни мъже пленник на Асен, той бил държан от него под стража. И това продължило дълго време. Но когато бил изобличен, че се занимава със заговори срещу държавата, Асен го ослепил. Брат му Мануил Ангел, който бил удостоен от брат си с достойнството деспот, успял да избяга, когато ромейската войска била разбита, отишъл в Солун и се провъзгласил за деспот. Управлявайки града и околностите му, той подписвал писмата си с червени букви… Оттогава Мануил Ангел бил господар на останалите на запад земи и градове, без изобщо да бъде тревожен от българите, тъй като бил съпруг на дъщерята на Асен, родена му от наложница.
Сключване на българо-никейски съюз
Той [император Йоан Дука Батаци] имаше син от императрица Ирина, който получил и името на дядо си, императора Теодор Ласкарис. Тогава той навършваше единадесет години. И Асен имаше от съпругата си унгарка малка дъщеря. Името й беше Елена. И тя беше на девет години. И тъй императорът изпрати при българския владетел Асен пратеничество и предложи годеж между децата, сродство между двамата и [съюз за] взаимно подпомагане и подкрепа. Асен прие (пратеничеството и договорите се сключиха, като при това се положиха клетви.
След като, както казахме по-рано, двамата царе, т. е. император Йоан Дука и българският владетел Иван Асен, сключиха договорите за съюза, императорът дойде първо в Лампсак и премина със своите войски в Калиопол. Той нападна крепостта, като постави стенобойни машини, и за кратко време, я завладя, изтръгвайки я от ръцете на венецианците. След това и Асен с жена си, унгарката Мария, и дъщеря си Елена дойде в Калиопол и там се срещна е императора. И двамата извършиха необходимото по отношение на приятелството. Иван Асен не премина през Хелеспонт, но остана в пределите на Калиопол. Император Йона премина със съпругата му и дъщеря му в Лампсак, където бе императрица Ирина. Там стана бракосъчетанието на децата, като религиозния обред извърши патриарх Герман. Тогава бе решено с императорско и съборно постановление и търновският архиерей, който беше подчинен на константинополския, да бъде почетен като самостоятелен и бе постановено да се нарича патриарх, тъй като властниците се отблагодаряваха на българския владетел Асен заради родството и приятелството [с него].
След като бе направено всичко, което се отнася до това, императрица Ирина взе сина си и невестата и живееше в източните земи. Също така и съпругата на Асен се завърна в своите земи. А императорът Йоан и Асен взеха със себе си войски и извършиха нападение по западните земи, които бяха под игото на латиняните. Те събраха голяма плячка и — да се изразя с пословицата, направиха цялата земя на скитска пустиня. А крепостите и земята те разделиха помежду си според клетвеното споразумение. Калиопол остана под властта на императора, тъй като бе превзет от него преди срещата с Асен. Също така Мадит и целият така наричан Херсонес Императорът взе и крепостта Кисос и постави границите чак до реката, която по-голяма част от народа нарича Марица. Той завоюва и планината Ганос и в нея построи малка крепост… А Асен взе под своя власт земите, които се намират на север и над тези, които споменахме. Те и двамата достигнаха до самите стени на Константинопол, а крал Йоан [де Бриен] стоеше над тях и ги гледаше отгоре. Те внушиха голям ужас на латиняните и ги поставиха в критично положение. След като измина есента и наближи зимата, император Йоан и Асен се уговориха помежду си и българският владетел отиде в своята земя, а императорът се прехвърли на Изток.
Разтрогване на българо-никейския съюз
Тъй като син му [на Йоан Дука Батаци] Теодор беше дете — той навършваше, както казахме, 11 години, когато беше сключил брак с княгиня Елена, — бракът оставаше формален. Те бяха отведени и възпитавани от императрица Ирина, понеже тя беше с добър характер и беше склонна към всичко добро. И тъй положението на латиняните беше много тежко и със сродяването на двамата самодръжци тяхната гордост бе много унизена. Крал Йоан [де Бриен], след като живя още малко, умря и остави като наследство властта в Константинопол на зет си Балдуин, а Асен, като се разкая, както стана явно, за договорите с император Йоан, търсеше начин да освободи дъщеря си от брака с император Теодор и да я омъжи за друг. Защото като владетел на народ, някога подчинен на ромеите, той се боеше много от благоприятния обрат за тях. И тъй Асен търсеше, както изглеждаше, благовиден повод, макар това да не остана скрито от онези, които познаваха положението. Той изпрати пратеници при императора и императрицата, които да съобщят, че понеже били близо до Адрианопол, той и съпругата му искали да видят малката си дъщеря и да я прегърнат родителски. Те щели да изпълнят обичая и веднага щели да я върнат при свекъра и при съпруга. Император Йоан и императрица Ирина, макар че разбираха добре постъпката и съзнаваха ясно хитростта, все пак пратиха при Асен Дъщеря му. Те си казаха, че ако той задържи дъщеря си и я откъсне от законния й съпруг, има бог, който вижда всичко и налага наказания на тези, които престъпват клетвите и нарушават договорите, сключени пред бога. И тъй българинът взе дъщеря си и замина, като върнал назад всички, които я придружаваха. Той преминал Хемус и се отправил към Търново, а дъщеря му плакала и тъгувала за свекървата си — императрица Ирина — и скърбяла много за раздялата със съпруга [си]. Тогава, разправят, Асен я взел да седне отпред па седлото му, ударил я с ръката [си] по главата и я заплашил страшно, че ще я убие, ако не понесе мълчаливо това, което той е решил за нея.
Възобновяване на българо-никейския съюз
След като това стана така и латинският народ, който винаги хранеше омраза срещу нас и беше още по-лошо настроен поради извършеното наскоро нападение срещу тях от страна на император Йоан и на. Асен, а и поради отнемането на земите и градовете им, търсеше случай да ни нападне, като намираше тогава за възможно, както мислеше, да поправи поражението си. И най-напред привлякоха Асен и сключиха с него мир. После заедно е него чрез малки дарове, но с големи обещания привлякоха на своя страна и направиха съучастници в делата си и скитите варвари, скитници и пришълци. И след като събраха толкова голяма помощ от скити и, българи, италийците настъпиха едновременно срещу император Йоан. Но тъй като близо до тях се намираше крепостта Цурул, те започнаха войната против нея при участието лично на Асен и толкова хиляди скитски и български войски и с италийски машини. . .
И тъй, когато крепостта Цурул се обсаждаше, Асен получил внезапно известие, че умряла неговата жена — унгарката. Едновременно умряло и детенцето му, и търновският архиепископ. И тъй, като сметнал, че това е божие наказание, той унищожил с огън стенобойните машини и бързо отишъл в Търново. Италийците останаха сами и понеже не бяха достатъчно силни, за да обсаждат крепостта, и те изоставиха войната против ромеите и се оттеглиха в Констанитомопол. . .
И тъй Асен, след като му се случили гореспоменатите нещастия, мислейки напълно благочестиво, че това е станало, понеже е нарушил клетвените споразумения, които сключи с император Йоан, и понеже разделил дъщеря си от съпруга й Теодор, разкаял се за това и изпрати пратеници при императора и обвинявайки се за твърде лошата постъпка, искаше да възстанови договорите и молеше прошка за извършеното. А император Йоан и императрица Ирина, понеже бяха склонни повече към благочестие и набожност, приеха и пратеничеството и без да влизат в дълги преговори, възобновиха клетвите и извикаха отново снахата Елена. И тъй тя бе изпратена при свекъра и съпруга си и отново между българи и ромеи [настъпи] мир.
Иван Асен II се оженва за дъщерята на Теодор Комнин
И тъй, след като загуби съпругата си, за която споменах вече в разказа, че е от Унгария, Иван Асен се ожени за дъщерята на Теодор Ангел Ирина, красива и стройна, като пренебрегна родството си с чичо й, който беше женен за дъщеря му, родена от наложница. Теодор имаше двама сина — Йоан и Димитър, и две дъщери — Ана и споменатата Ирина, от която Асен имаше три деца — Михаил, Теодора и Мария. Поради това и Теодор Ангел бе освободен от тъмница и със съгласието на зет си Асен пожела да стане господар на Солун и на цялата земя, която владееше по-рано. Той взе малко хора от Асен и като не можа открито да потегли срещу брат си Мануил, подготви тайно влизането си в Солун…
Но той не пожела да се провъзгласи за император поради повредените си очи, а направи император сина си Йоан, като му обу червени обуща и нареди да се подписва със също такива букви. Самият той се занимаваше с държавните работи и ръководеше делата на сина си. След като лиши от власт брат си Мануил, той го качи на една триера и го заточи в Аталия, а съпругата му изпрати при баща й Асен. Асен пък бе по-благосклонен към тъста си Теодор, отколкото към зетя си Мануил, защото премного обичаше жена си Ирина — не по-малко, отколкото Антоний Клеопатра.
Из „Хроника“ на венецианския дож Андрей Дандоло
Превод на В. Гюзелев от Andreae Danduli Chronica per extensum descripta, Rerum Italicarum Scriptores, XII, 1, 1938, с. 295 и 299.
1238 година. Императорът на Загора [България] писал на Йоан Батаци, който владеел Натолино [Анатолия — Мала Азия], за да направи с него роднинство и [да го накара] да воюва срещу латинците в източната част [Мала Азия], а той самият да направи същото в западната част [Балканския полуостров] .
1241 година. Тогава татарите, след като разгромили Руското царство, окупирали Хазарската земя и Българското царство. И като разгромили унгарците, опустошили Трансилванската област.
Татарско нашествие в България през 1242 г.
Преписка към гръцки ръкопис от XI в. Текст и превод В. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С, 1940, с. 425.
Настоящата книга бе купена от Тодор Граматик след нашествието на безбожните татари, когато в България царуваше Калиман Асен, син на Иван Асен, за 5 перпери в лято 6751 [1242/3], индикт 1, и четящите нека се молят за грешника, за да се спася чрез вашите молитви от вечното наказание.
Из „Хроника на Франция“ от Филип Муске
Френският историк Филип Муске (поч. в 1224 г.) е автор на обемиста хроника на Франция в стихове. Превод на Г. Меламед и В. Гюзелев от Chronique rimee de Philippe Mouskes, publie par le baron de Reiffenberg, II, Bruxelles 1838, ст. 30747—30762.
От Константинопол дошла вест,
която бе много добре дошла,
че беше умрял цар Асен,
който бил много ценен и разумен.. .
За татарите дойде вест,
която навсякъде бе приета добре,
че кралят на земята на власите [българите]
почти ги разбил.
Из „Хроника“ на монаха Алберик
Монахът Алберик, абат на манастира „Три извора“ в Шампан (Франция),. е живял през първата половина на XIII в. Автор е на „Хроника“, в която има данни за българската история, които не се срещат в други извори. Превод на В. Гюзелев A;berici monachi Trium Fontium Chronica, MGH SS XXIII, с. 946, 949—950.
1239 година. Цариградските кръстоносци потеглили на празника на Свети Йоан [24 юни]. Те били над 700 рицари без оръженосци и обслужващите каменометните машини, на коне били 30 000 без пешаците. С голяма трудност преминали земята на Асен, а два кораба претърпели корабокрушение, но не и хората, които се намирали в тях, нито онова, което било [в корабите]. И голяма част от куманите, с които господин байулът Нарьо дьо Туси Младши сключил мир — същото сторил и конестабълът му — оказали помощ,
1241 година. . . Около празника на Свети Йоан [24 юни] умрял цар Асен. Той оставил от първата си съпруга, която била сестра на Бела, кралят на Унгария, и сестра на света Елизабета, един син по име Коломан и една дъщеря, за която бил женен синът на Калоян, Ватаци. А пък втората съпруга на този Асен била дъщеря на ослепения Теодор, за когото по-горе много писахме. Прочее след същия този празник на Свети Йоан цариградчаните сключили примирие за две години с Асеновия син Коломан и с Батаци и неговия син.
Източник: nauka.bg