Злото поражда добро
Свети Августин от Северна Африка (354 – 430 г. след Хр.) пише в своята книга „Градът на Бог“, че Бог пуска злините и страданията сред хората, за да пробва Своя народ и да предизвика у него добро. Тази концепция е развита по-късно в Германия от Готфрид Вилхелм фон Лайбниц (1646 – 1716). Той е прочут с твърдението си, че всичко, което се случва в живота, е за добро, и че нашият свят е най-добрият от всички възможни. Тази вяра е известна на философите като „оптимизъм“. Според Лайбниц всяко зло предизвиква пропорционално по-голямо и компенсиращо го добро. Бог ни е изпратил страданието, за да имаме душевни сили и състрадание; бедността – за да има благотворителност; махмурлука – за да ни подтикне към умереност, и т.н. В „Theodicy“ той твърди, че ни е отредено точно толкова зло, колкото е нужно да се гарантират най-добрите възможни резултати. Има нещо в тази философия, което кара повечето хора да не я приемат. Но в Европа през XVIII век тя дава подходящия отговор на тези, които казват, че ако Бог е толкова добър и всемогъщ, не би позволил злото в света.
Доброто поражда зло
Противното мнение – доброто поражда зло – е изказано значително по-рано и поради съвсем различни причини. Даоистът Джуан Дзъ е противник на прогреса, бил той в морала, в обществото или в техниката. Той твърди, че колкото повече постига човечеството в тези области, толкова по-големи злини се стоварват върху него. Ян Дзъ посочва как техническият прогрес поражда хаос в околната среда, как с увеличаването на богатството се увеличават кражбите и как моралното поведение подтиква към експлоатация.