Еванджелиста Торичели (1608—1647 г.). Известният италиански математик и физик Торичели е роден на 15.X.1608 г. във Фаенца. Получил е математическото си образование в Рим под ръководството на Б. Кастели, ученик на Галилей. В 1641 г. е заминал за Арчетр, където е помагал на Галилей в обработката на трудовете му.След смъртта на Галилей Торичели става придворен математик на херцога Тосканели (1642 г.) и едновременно е професор по математика във Флорентийския университет.
От многостранната дейност на Торичели на първо място ще отбележим Торичеливия опит, с който се открива и обяснява атмосферното налягане. Нещата се развиват по следния начин: италианският физик В. Вивиани забелязал в 1643 г., че ако дълга стъклена тръба, затворена от единия край, се напълни с живак и се пусне свободният край в чашка с живак, при достатъчна дължина на тръбата нивото на живака в тръбата ще се намали и над повърхността се образува празнина (наречена по-късно Торичелева празнина). Торичели прави опити с различни течности. „В подобен съд, но значително по-дълъг, водата се издига по-високо от живака приблизително толкова пъти, колкото пъти живакът е по-тежък от водата, за да уравновеси една и съща причина, действаща еднакво на водата и на живака“ — пише Торичели. Той пръв обяснил, че причината за това явление е атмосферното налягане, което действува върху повърхността на живака в чашката, и уравновесява теглото на живачния стълб. Няколко години по-късно Паскал, решил да повтори този опит с вода и вино, за да докаже, че височината на издигането зависи от плътността на течността. Той прикрепил 2 стъклени тръби с дължина около 12,20 m към мачта, намираща се в двора на местната стъкларска фабрика. Получената разлика във височината на издигането на водата и виното напълно съответствала на разликата в техните плътности. Опитът произвел огромно впечатление.
Торичели не се задоволява само с обяснението на наблюдаваното явление, а непосредствено го прилага в практиката, като изобретил пръв живачен барометър (1643 г.). Пак по инициатива на Торичели през 1647 г. е било окончателно потвърдено Торнчелиевото обяснение на известния опит, когато за пръв път височината на живачния стълб е била измерена в подножието и на върха на планина с помощта на един и същ барометър.
Торичели е посветил голяма част от своите изследвания на механиката. В основния си труд по механика „За движението на свободно падащите и хвърлените тежки тела“ (1641 г.) Торичели е развил идеите на Галилей за движението, формулирал е принципът на движението на центровете на тежестта, установил параболичния характер на траекторията на движението на тяло, хвърлено под ъгъл спрямо хоризонта. Той е положил основите на хидравликата, като е въвел формулата за скоростта на изтичането на течността от отворите на съд:
(Торичелева формула). От нея следва, че скоростта на изтичане на течността от отвора е еднаква за всички течности и зависи само от височината (h), от която течността пада, т. е. равна е на скоростта на свободното падане на телата от тази височина.Действителната скорост на изтичане малко се отличава от тази определена от формулата на Торичели. Тя зависи и от формата и размера на отвора,от вискозността на течността и големината на разхода.
Интересни са работите на Торичели по балистика. Той преработва съставената от Галилей таблица за насочване на оръдията, като й придава по-изящен вид от математична гледна точка, но остава без внимание физическият въпрос за ролята на съпротивлението на въздуха. Оценявайки практическата стойност на тази работа, Торичели конструирал прост уред, който позволявал да се намери ъгълът на насочване на оръдията по зададено разстояние до мишената. Скоро било забелязано несъответствие между данните от таблицата на Галилей — Торичели и резултатите от опитите, тъй като нито Галилей, нито Торичели са имали възможност математически да отчетат съпротивлението на въздуха и затова са били принудени да разглеждат идеализирана задача.
Изследванията на Торичели по физика на атмосферата или не са издадени, или не са запазени до наши дни. Запазила се е само лекцията му „За вятъра”, основана вероятно на негови изследвания. Тази блестяща популярна лекция, изнесена от Торичели в 1644 г., показва, че на него принадлежи заслугата за откриването на условията за възникването на вятъра и създаването на основите на общата циркулация на земната атмосфера. „Академичните лекции“ на Торичели останали неизвестни в XVII век и едва в 1715 г. били за първи път публикувани.
Торичели като продължител и приемник на Галилей доразвил и техниката на зрителната тръба, внедрена от неговия учител. Направил подобрения в конструкцията на микроскопа и достигнал съвършенство в шлифоването на лещи за телескопи.
За това, което е направил в оптиката се знае много малко. Биографите му съобщавали, че той знаел някаква тайна за изготвянето на висококачествени лещи, която не предал на никого преди смъртта си. В 1923 г. Ронки, изучавайки с помощта на съвременни интерферометрични уреди една изготвена от Торичели в 1646 г. леща (пазена във Флоренция), е бил поразен от изключително високата степен на нейното съвършенство. Той е дошъл до извода, че макар Торичели да не е могъл да знае явлението интерференция, ясно е, че той може би по чисто емпиричен път е забелязал възможността за контрол на качеството на повърхността на лещите по Нютоновите пръстени, които се наблюдават при контакт на лещата с равнината и е използвал успешно този метод в своята практика.
Тежка болест рано е прекъснала жизнения път на даровития Торичели. Той починал на 25.Х. 1647 г. във Флоренция.
В чест на този достоен представител на италианската възрожденска наука във физиката е останала извън системната единица 1 тор за измерване на налягането, равна на налягането на 1 mm живачен стълб.
М. Ковачева
Източник: nauka.bg