Епикурейство
Атинският философ Епикур (341-271 г. пр. Хр.) основава школа, която учи, че единствената цел, която заслужава да бъде преследвана, е собственото удоволствие, но тя трябва да бъде достигната чрез въздържаност, справедливост и добро държание към другите.
Удоволствие е липсата на болка
Епикур разглежда удоволствието просто като липса на болка. Той съветва своите последователи да избягват неприятните дела и разгорещените страсти, за да не рискуват личното си спокойствие. Епикур вярва, че светът е изцяло материален и е ръководен единствено от природните свойства на атомите, следователно душевното спокойствие се осигурява чрез изучаване на науката.
Противопоставяне на религията
Епикур иска да изкорени религията, защото тя всява страх в човешката душа, и вместо това да преподава научната система на Демокрит с някои любопитни изменения. Той вярва в свободната воля и в необходимостта да бъдеш различен от другите. За да запази правото на свободна воля, той прокламира, че атомите понякога действат независимо от външната причина. Неговата преданост към тази доктрина е подобна на религиозната вяра, която той отрича. Освен това тя е свързана с квантовата механика.