Автор: Неделин Бояджиев
Дали нашата Вселена се намира някъде в средата на черна дупка в друга Вселена? Това би могло да се докаже чрез математически уравнения. Също като част от руска космическа кукла невеляшка, нашата Вселена може да е ситуирана във вътрешността на черна дупка, която от своя страна да е част от по-голяма Вселена.
На свой ред, всички черни дупки, открити досега в нашата Вселена, от микроскопичните – чак до супер-масивните може да се окажат космически врати към алтернативни реалности.
Според по-стара хипотеза, материята на черната дупка се свива в невидимия й заден край. Според нова теория, черната дупка всъщност е тунел между две вселени, все едно – като прокопана от червей. Според новата хипотеза в другия си край всяка черна дупка е своеобразна „бяла дупка“.
В статия, публикувана в холандското списание „Physics Letters B”, Никодим Поплавски, физик от университета в Индиана, представя нови математически модели на спираловидно движение на материята, попадаща в черна дупка. Според резултата, получен от неговите уравнения, се предполага, че тунелите на червеите са ефективни алтернативи на „пространство-времеви чудеса” (или сингулярности), по думите на Алберт Айнщайн.
Според уравненията на Айнщайн за общата относителност, сингулярности се създават при наличие на сгъстено вещество в даден регион, както в сърцето на черната дупка. Теорията на Айнщайн е трудна за възприемане от много учени. Тя предполага, че сингулярностите не заемат място, че са безкрайно плътни и безкрайно горещи.
Ако Н. Поплавски е прав, Айнщайновата теория няма да бъде възприета. Според новите уравнения, материята на черните дупки не може да погълне и да унищожи, а напротив – става градивен блок на галактики, звезди и планети в друга реалност.
Идеята за черните дупки, като червееви тунели може да обясни някои загадки в съвременната космология. Така например, теорията за Големия взрив твърди, че Вселената се е появила от някакво сингулярно състояние (едновременно много плътна и много гореща материя). Но учените не дават задоволително обяснение за това как тази сингулярност може да са се е образувала.
Ако нашата Вселена е била родена от бяла дупка, вместо от сингулярност, това би могло да разреши проблемите, свързани със сингулярностите в черните дупки, а също – и с големия взрив, и със залповете на гама лъчи, вторите най-мощни експлозии във Вселената след Големия взрив.
Гама лъчите възникват на границата на познатата ни Вселена. Те, изглежда, са свързани с експлозиите на звездите, така наречените супернови звезди в далечните галактики, но точният им източник все още е загадка за учените.
Поплавски предполага, че залповете на гама лъчи може да представляват видимия ефект от опита на далечна Вселена да се избави от част от своята излишна материя. Все още не е ясно как това би било възможно, но той предполага, че чрез тунел можем да се прехвърлим от нашата в чужда Вселена. Това звучи като напълно налудничава идея, но кой знае?!… Може и да е така…
Има поне един начин за проверка на неговата теория. Някои от черните дупки в нашата Вселена се въртят, и ако нашата Вселена е родена от подобна револвираща черна дупка, то тогава тя би трябвало да е наследила „поведението”( тоест – въртенето) на обекта, който я е създал. Ако бъдещи експерименти покажат, че нашата Вселена се върти, това косвено би доказало теорията на Поплавски.
От някаква екзотична материя ли са съставени тунелите в черните дупки или те самите създават екзотична материя? Новата теория за тунелите може да обясни защо някои характеристики на нашата Вселена се отклоняват от това, което теорията е предсказвала. На базата на стандартния физически модел, след Големия взрив кривината на Вселената трябва да се е увеличила с течение на времето, така че сега – около 13 750 000 000 години по-късно, ние трябва да се намираме в затворена, сферична Вселена.
Но наблюденията показват, че тя изглежда плоска във всички посоки. Нещо повече, данните за светлината от много ранната Вселена показват, че непосредствено след Големия взрив температурата е започнала развномерно да спада. Това би означавало, че и най-далечните обекти, които виждаме на обратния хоризонт на Вселената, някога са били достатъчно близко един до друг, за да могат да си взаимодействат, и са постигнали равновесие, като молекулите на газ в затворена камера.
Отново, наблюденията не съвпадат с прогнозите, тъй като предметите, максимално отдалечени един от друг в познатата ни Вселена, са толкова далеч един от друг, че за да се доближат, движейки се със скоростта на светлината, ще им бъде необходимо време, по-голямо от възрастта на Вселената!
За да обяснят несъответствията, астрономите разработват концепцията за инфлацията, според която малко след като е била създадена Вселената, тя е преживяла бърз бурен растеж, по време на който самото пространство се е разширявало по-бързо от светлинната скорост. Разширяването е станало от размер по-малък от атома до астрономически размери за част от секундата.
Вселената, макар да е сферична, ни изглежда плоска, точно както и сферата на Земята изглежда плоска на някой, който стои насред полето.
Теорията за инфлацията също така обяснява как обектите, толкова далеч един от друг, може някога да са били достатъчно близо един до друг, за да могат да си взаимодействат. Но не е ясно какво я е причинило.
Според Поплавски някои теории за инфлацията казват, че събитието е причинено от „екзотична материя“, теоретично вещество, което се различава от нормалната материя, отчасти – защото е отблъснато, а не – привлечено от гравитацията.
На базата на своите уравнения, ученят мисли, че екзотичната материя може да е била създадена, когато някои от първите масивни звезди са се свили и са се превърнали в червейни тунели. Тези тунели са хипотетични образувания в пространство-времето, които свързват две точки от пространството и времето. Възможността за съществуването на такива обекти е предсказана от Общата теория на относителността на Айнщайн. Идеята за тяхното съществуване е дошла на германския математик Херман Вейл през 1921 г. Според учените, ако червейната дупка може да се използва като средство за пътуване, тя значително би скъсила пътя между обектите в Космоса. Този термин идва от приликата с тунела, направен от червей, който прегризва ябълка. Това име е измислено от Джон Арчибалд Уилър през 1957 г.
Възможно е да има някаква връзка между екзотичната материя, която формира червейните тунели и екзотичната материя, която предизвика инфлацията.
Съотношението маса-енергия в нашата Вселена се състои от 73% тъмна енергия, 23% студена тъмна материя и 4% обикновена материя, състояща се предимно от водород, деутерий и хелий. Звездите, елементарни частици неутрино и тежки елементи формират само 1% от състава й. Свойствата и характеристиките на тъмната материя и на тъмната енергия засега са почти напълно неизвестни. Тъмната материя се държи като обикновена материя и забавя разширението на Вселената. Тъмната енергия, от друга страна, ускорява разширението й.
Новият модел не е първият, който предполага, че в черните дупки се крият вселени. Деймиън Ийсън, теоретичен физик в Аризонския университет, е правил такова предположение в своите проучвания. Дали този сценарий е вероятен? Все още е неизвестно, но това е една интересна възможност.
Бъдещото изучаване на гравитацията на субатомно ниво може да доведе до усъвършенстване на уравненията и потенциално да подкрепи или да опровергае теорията на Поплавски, смята Ийсън.
Като цяло, новата теория е интересна, но не е пробив в обяснението на произхода на Вселената, според Андреас Албрехт, физик в университета на Калифорния.
Източник: http://news.nationalgeographic.com/news/
